page contents Книжен ъгъл: Жак Атали: Проблемите са след кризата
Предоставено от Blogger.

Жак Атали: Проблемите са след кризата

7.12.09

Петко Тодоров

Нужни са още доста световни войни, за да се поучим


Жак Атали си поставя задача в „Кризата, а след това?” „да обясни тази мистерия възможно най-просто, да предвиди накъде ни води тя, така че втори път да не правим същата грешка” (изд. Рива). И го прави възможно най-просто, в смисъл четивно: пределно ясна историческа картина, анализ, който стига до сърцето на причините и откровена логика на следствията. Разчита на средната интелигентност на читателя, за да го накара да ахне: Ами, да! Няма мистерия. Атали не е първият, нито последният, който се пробва в анализ на пустата световна криза, но важното при него е, че равнопоставя усилията на анализа с усилието на „Какво да се прави”. Той изрежда какво да се прави – също толкова демистифициращо. Мистерията е в заключението му: „Уви, опасявам се, че почти нищо от това няма да бъде направено навреме”.
В едно изречение: решението е в равновесието между пазар, правова държава и демокрация. Подробностите са за читателите на книгата. Такова равновесие обаче би бръкнало болезнено дълбоко в джобовете на привилегированото днес световно малцинство. Атали уточнява: „Вероятно няма да се направи нищо или почти нищо: освен ако някаква катастрофа (каквато никой не би могъл да пожелае) не наложи драматична ревизия, никой и преди всичко Съединените щати, няма да се съгласи да се подчинява на наднационално решение: бяха необходими хиляда години междуособни войни, за да се посмирят малко европейците. Все още нямаме зад гърба си хилядолетие на световни войни”.

Че цената на помъдряването е зловеща, е ясно. Втората световна война спаси света от предвоенната голяма депресия. Атали обяснява как. И какво от това? По-мистериозна е истината, че на ментално равнище човечеството е някъде в първите си седем години. И тя е трудна за осмисляне точно за това. Ключът е май пак в самопознанието. Защото – и ние източноевропейците най го знаем: пред коалицията между лакомията, от една страна и мисловният мързел от друга са безпомощни всички идеи – били те най-всеопрощаващите, най-християнските, най-справедливите.