Душан Ковачевич разказа поделбите

Петко Тодоров

И сценаристът на „Ъндърграунд” дойде за Нова година. С книга

„Изцелителите на народните (и лични) заблуждения успяха да ни убедят, пише Душан Ковачевич – че живот в постоянна неизвестност, в очаквания, несигурност, тревоги, страх и стрес е единственият, достоен за сериозно съществуване, достоен за „избраниците” между хората и народите на това парче от „летящата градина” във Вселената”. Пише го в „20 сръбски поделби” (изд. „Агата-А”). 20-те текста, няма как да се нарекат жанрово, излизат като авторска колонка в най-влиятелния сръбски седмичник „НИН”. Ковачевич е прочут като драматург. Сценарист е на филма „Ъндърграунд”, Емир Кустурица. Книгата е българският дебют на словесното му творчество.

Ковачевич е на вселена разстояние от нашенските колумнисти. При него няма стойкаджийство, няма разчистване на сметки с бивши колеги, бивши началници, бивши приятели, бивши съпруги, бивша съвест. Регулярното му вестникарско участие напомня единствено на Радичковото, преди колко десетилетия беше? Но онова имаше строгия жанр: разкази – в  столичен вестник. Ковачевич разказва разделенията на нацията, те са 20: между произточни и прозападни, между застъпници на Косово в Сърбия и застъпници на свободно Косово, между крайдунавски, крайморавски и прочее териториалности, между богати и сиромаси и т.н. Точната дума е „разказва”. Получила се е литература. Неговата книга излиза на български и с пари на сръбската държава.

В Сърбия в момента се прави Литература. Бихме могли да го речем и така: А у нас се „реализират проекти”. В последните седмици наизлязоха купчина прозаични книги на съвременни сръбски автори, които респектират, ама респектират наистина. За тях ще се отваря дума и тук с неизбежното съпоставяне с нашенското състояние. Не само защото ни церят едни и същи церители с едни и същи цярове. И че по-лош от бившия сръбски комунист може да е само сръбският капиталист, само сръбският ли? А и защото едно негово мото сред 20-те, кой ще измисли множествено число на тази дума? – е: „Имало едно време, все едно че нищо не е било”.