Анатол Анчев вкара Юнг в българския фолклор

Петко Тодоров

Народоведски четива излизат въпреки всичко


„Народни умотворения от Пиянец” на Стоян Танев и „Българската традиционна сватба в селата на Сакар” на Анатол Анчев са в крайностите на народоведението (изд. „Тип-топ прес”). Първият е любител фолклорист. Наложило му се години да обикаля родния си край Пиянец – югоизточно от Кюстендил и покрай другото записвал приказки, легенди, поговорки и всякакви други умотворения. Оценката на такива сборници става понякога далеч във времето, но веднага боде окото приложеният речник с редки и непознати думи. Тканица – небесна дъга, навада – да напоя земята, младика – фиданка, ей такива неща са мерило за красотата на езика.

Анчев събирал материалите си из Сакар над 30 години. Той е учен от БАН! И е първият, който „чете” нашето духовно наследство през аналитичната психология на Карл Г. Юнг. Ценността на труда му е двояка: сакарската традиционна сватба е документирана най-пълно и е интерпретирана през юнгианството. Второто води Анчев до изводи от сорта: въпреки празничността, сватбата е подгизнала от отрицателни емоции драма. Авторът наброява 35 явни и тайни конфликта между основните сватбари, които оцветяват отрицателно събитието. И това не е единственият резултат от юнгианския прочит.
Става така: блъскаш 30 години из сакарските села, 15 – из Юнг и последователи, накрая се бръкваш с 4 заплати – да ти отпечатат книгата. И тръгваш да си я разнасяш по сергиите. На всичко отгоре някакъв банков или небанков чиновник става министър, обявява те за „феодален старец” и ти посяга към заплатицата. Какъв е смисълът? За българската наука: тя става с една книга повече световна. За българския учен: късно вечер той е в разбирателство с голата си съвест, през останалото време – в неразбирателство с околните. За публиката: тя може да си кара на сочна скара, шуменско и Кондьо, лошо ли е?
Трябва да разбираме и онзи чиновник. Животът му е тъжен. И той е човек, полага му се радост. И като се стиска животът, той посяга да си я достави. Неговият случай поне е ясен и не изисква аналитична психология.