page contents Книжен ъгъл: Откъс: „Войната се завръща“ - забранената книга на шпионина Пози
Предоставено от Blogger.

Откъс: „Войната се завръща“ - забранената книга на шпионина Пози

15.3.10

Тази книга ще предизвика, и то не само във Франция, безпощадна неприязън към мен…
Едни ще видят в нея атака, други – защита. Тя не е нито едното, нито другото.
Тя е само усилие да изложа възможно най-ясно и най-обективно – в този най-критичен момент, който преживяваме от войната насам – онова, което научих, видях и което е в действителност.
Нито за момент по време на анкетата, чиито резултати представям тук, някои от които вече бяха публикувани в „Л’ьовр“ (Делото), „Л’еко дьо Пари“ (Парижка хроника) и „Жьо сюи парту“ (Аз съм навсякъде), не съм имал намерение да вземам страна за или против чехите, румънците или сърбите, за или против хърватите, македонците или унгарците.
Единствената ми цел беше да покажа какво е положението в едната половина на Европа четиринайсет години след установения де юре мир и да посоча защо се е получило така; да предупредя какви катастрофи ни очакват, ако не проявим нужното внимание, и да обясня защо сме стигнали дотук.
Единственото, което ме интересуваше, докато кръстосвах Югославия, България, Унгария, Австрия, единственото ми притеснение, което не ме напусна нито за миг, бяха последиците, които определени грешки, несправедливости или престъпления могат да имат за сигурността и бъдещето на Франция.
Всичко подчиних и сведох до това, а и всеки изминал ден след моето завръщане, всяка от кризисните прояви, които се редуват и множат по тези места от десет месеца насам, подсилват чувството ми, че това, което описах в тези страници, трябваше вероятно да бъде казано по-рано и по-високо от мен. Това е всичко!
Всичко, което пиша тук, съм претеглил дума по дума, проверил на място, по време на поредната дълга обиколка из Европа, пета поред след войната, която ме отведе от Загреб до Скопие, от София до Белград, от Солун до Будапеща, от революционните организации до министерските кабинети на диктатурите. Всичко, което ще прочетете – и най-дребния факт, и най-мимолетното твърдение, – съм видял и констатирал лично, а и всеки, който сам отиде, където съм бил, би го видял и констатирал на свой ред…
Добре ми е известно, че ще ме упрекнат именно в това, че съм посмял да го кажа, че грубо съм повдигнал воала, прикриващ голотата на пияния Ной. Ако трябваше да го направя отново, не бих се поколебал!
Нямаш право да мълчиш, когато научиш макар и частица от истината, непознаването на която може да бъде фатално за твоите съотечественици. Трябва да я изречеш на висок глас, пък каквото ще да става с теб!
Когато напуснах Македония, отвратен до погнуса с достойнството си на свободен човек от сцените на жестокост и робство, на които станах свидетел; когато д-р Трумбич в Загреб, споделил за страданията и решимостта за бунт на хърватските си сънародници, ми каза: „Съобщете за всичко това у вас, макар да ми коства живота!“; когато установих на всяка крачка в Централна Европа как омразата, завистта, алчността, нарушаването на дадената дума и развилнелият се империализъм са потъпкали онзи мир, за който агонизиращите наши войници мечтаеха, че ще донесе на оцелелите малко повече справедливост, а на децата им – сигурно бъдеще, с най-егоистични подбуди и мисъл единствено за моята страна разказах всичко…
Великите принципи? Чистата справедливост? Абсолютното право? Ужасяващите неправди?
Милион и седемстотин хиляди французи загинаха, за да ги защитят и да заличат тези неправди…
Те загинаха напразно.
Едва четиринайсет години след смъртта на последните от тях, в Европа, по-разделена и по-смутна от всякога, се надигат отвсякъде буреносни облаци, заплашващи синовете на победителите, чийто триумф бе продаден от онези, които се включиха във войната само за да претършуват труповете!
За това, че пожела да освободи света, да установи мир и справедливост, спазване на правата на всеки, да даде на всички националности възможността да си поемат дъх и да се развиват свободно; за това, че след победата остана в неведение за всичко, извършвано от нейно име, нашата страна настрои срещу себе си коалицията на всички народи, които мирът нарани, вместо да излекува, и които я смятат отговорна за това.
Отвсякъде непреодолимо ни заплашва война…
Войната се завръща, защото мирните договори там именно, където имаше най-много потиснати за освобождаване – по течението на Дунав и на Балканския полуостров, – създадоха повече несправедливост, безредие и произвол, отколкото успяха да отстранят; защото техните възвишени и благородни формулировки послужиха за прикритие на най-долни апетити, на най-отвратителни комбинации с цел завоевания и сделки…
Трябва човек да е бил там, където проведох анкетата си – в тази българска Македония, която потръпва от безпомощен гняв под петата, смазваща врата й; в тази Хърватия, където едни от най-културните европейци са ограбени, поробени, избивани от техните „родни братя“; в тази Унгария, която бе буквално разпъната на кръст в името на справедливостта, – за да разбере какво спечелиха някои хора и народи от саможертвата на нашите мъртъвци!
Сега вече знам – няма нищо по-отвратително от потиснатия, превърнал се в потисник!…
Мъжете, които суверенно провъзгласиха от името на победилите народи условията на мира – Уилсън, Клемансо, Лойд Джордж, Орландо, – бяха добронамерени, почтени и чистосърдечни, с абсолютно простодушно и непорочно съзнание. Не бяха заслепени от злоба, имперски дух или стремеж към хегемония. Те се постараха само – с едно душевно спокойствие, граничещо с наивността – да възстановят опустошена Европа на базата на равнопоставеност, така че животът отново да стане възможен и за най-малките националности при условията на сигурност и съгласие.
„Справедливост и свобода за всички!“ – провъзгласиха те по време на войната…
След като врагът бе сломен, те пожелаха договорите, закрепващи победата, да осигурят окончателно свобода и справедливост.
Преди четиринайсет години…
А ето, че все по-застрашително сградата, която бяха издигнали върху най-благородните принципи, с култ към свободата и най-искрена и гореща привързаност към правните норми, заплашва да се срине. От всички страни се появяват пукнатини, дефекти, саботажи. Архитектите бяха недостойно предадени от своите строители.
Мирното дело, което трябваше да премахне войната, ускорено действа за нейното завръщане…
1935

За книгата:

Анри Пози (1879-1946) произлиза от старо семейство на френски протестанти. Майка му е англичанка, пряка наследница на благородническия род Хампден, дал на Англия видни политически личности, включително Оливър Кромуел.
Журналистът Пози служи близо трийсет години на френските и английските разузнавателни служби на Балканите и в Централна Европа, в това число отговаря цели десет години за Балканските тайни служби към „Льо Тан”. По тази причина едва ли има по-достоверен източник за събитията, описани във„Войната се завръща”.
Тя е насочена против грубото потъпкване на правата на народите от победителите и от безкритичната подкрепа, която Франция и Великобритания оказват на малките империалисти от областта Чехия и най-вече Сърбия. Неговата основна критика е насочена срещу експанзионистично настроения Белград, покровителстван от Западна Европа, който тъпче правата на хървати и българи в Македония и така създава предпоставки за избухване на нов европейски конфликт. Цялата книга е страстен, донякъде патетичен призив към морала като неотменна част от международните отношения.
Веднага след излизането и от печат, книгата е забранена в Гърция и Югославия. Във френския печат е посрещната с мълчание или потоп от хули.Въпреки това за няколко месеца във Франция са продадени към 30 хиляди екземпляра, а още 10 хиляди са разпространени по цял свят. Два месеца след публикуването на книгата Върховният съд в Сърбия осъжда Пози задочно на 20 години принудителен труд, а „Бялата ръка на смърт”.
Сега книгата ни се струва донякъде наивна и романтизирана, но това,което никой не може да отрече, е честната позиция на автора и искреното му съчувствие към съдбата на хвърлените под тежък гнет хървати и българи. Издава Колибри.