page contents Книжен ъгъл: „Шалимар клоунът” и скритата страна на тероризма
Предоставено от Blogger.

„Шалимар клоунът” и скритата страна на тероризма

17.5.10

Петко Тодоров

Да не беше се прочувал Салман Рушди със „Сатанински строфи”, щеше да се прочуе с „Шалимар клоунът” (изд. Инфодар). Романът е за това как се става терорист. Шалимар клоунът е селски акробат от Кашмир, залюбва най-красивата танцьорка, оженват се. Обаче американският посланик в Индия я харесва също, тя харесва артистичния живот. Животът такъв, какъвто е в мечтите й, няма нищо общо със законния й съпруг, но има много общо с американския посланик. И тя избира мечтите си. Мечтите обаче не избират нея.

Шалимар клоунът става наемен убиец от ревност, от страх, от обида, от отчаяние, от такива неща. Той е виртуозен главорез преди да стигне до главата на онзи американски посланик. Рушди пояснява: „В консервативните общества срамът и честта имат друга сила, не като в модерното. Това е тема, която на Запад често остава неразбирана. Ние не си даваме сметка колко много хора стават терористи заради оскърбената чест”.

Участта на терориста Шалимар се възприема метафорично, независимо от намерението на писателя. Не става ли дума за срама и честта на онзи трети или какъвто ще да е свят, който ражда възприеманото на Запад като тероризъм? Рушди не взима страна. Той е аналитик. Той посочва ставащото и как се стига до него, но не казва кое е добро и кое лошо, кои са добри и кои лоши. В романа жертви са всички. Рушди показва невидимото в медиите. Не трябваше ли да е обратното – литературата да взима страната, отказвана от медиите? И излиза какво – медиите направиха от литературата медия, отстъпвайки й правомощия. Ако приемем, че тя изначално е нещо различно от медия.

Рушди знае за какво става дума, той, роденият в Индия, където са главните събития в романа и живеещият на Запад. По-важното е, че начинът му на разказване изключва съмнението в това. Тези 600 страници  някой можеше да ги събере в 200 и магията щеше да се изпари. Рушди е приказен там, където средният писател е обстоятелствен. Неговото нанизано изречение прескача границата, от която нормално се влиза в досадата, за да влезе в опиянението.