page contents Книжен ъгъл: Приключенията на Роалд Дал
Предоставено от Blogger.

Приключенията на Роалд Дал

17.5.10

След успеха на „Фантастичният господин Фокс” издателство Ентусиаст зарадва почитателите на Роалд Дал с още една от най-вълнуващите му истории – „Чарли и шоколадовата фабрика”. Най-нетърпеливите скоро ще имат възможност да прочетат и продължението  – „Чарли и Големият стъклен асансьор”. А дотогава - няколко интересни истории за Роалд Дал.


Племенникът на Роалд Дал решил съдбата на Чарли 

Въпреки че Чарли е вече познат на българската аудитория, за първоначалния замисъл на автора се знае малко. А той бил коренно различен. Главният герой Чарли бил един от общо петнайсет ужасно непослушни деца, а историята била наречена „Шоколадовото момче на Чарли”. Дори посещението във фабриката не било никак специално – вратите й били отворени за посетители всяка събота. Но Роалд Дал пренаписва всичко, когато племенникът му споделя: "Чичо Роалд, не ми харесва тази история!"
Затова историята „Чарли и шоколадовата фабрика” в окончателния си вариант звучи така:
Чарли Бъкет обича шоколад. А господин Уили Уонка, най-чудатият изобретател в целия свят, отваря вратите на изумителната си шоколадова фабрика за пет деца. Това е наградата на живота им! Вечни смукалки, Карамели за коса, голяма машина за дъвки, кихаринки, кръговидни квадратни бонбони, блестяща бонбонена лодка, умпа-лумпи, ядливи бонбонени възглавници, тапети за близане на детски стаи, горещ сладолед за студени дни, крави, които дават шоколадово мляко, мехурчести напитки за повдигане на настроението и река от шоколад очакват щастливците. Чарли само трябва да намери златния билет и неговото вкусно приключение може да започне.

Премеждията на малкия Роалд

На 16-годишна възраст Роалд Дал решил да отиде сам на почивка във Франция. Прекосил Ламанша от Дувър до Кале с 24 лири в джоба си, доста пари за 1933 г. Роалд копнеел да види Средиземно море, затова се качил на влак първо до Париж, а след това и до Марсилия. Оттам пък хванал автобус, който следвал плажната ивица, до Монте Карло. Слязъл в Сен Жан Кап Фера, където десет дни правел каквото си пожелаел. Това било първото му изследване на абсолютната свобода и на това да разбере какво означава да си пораснал.
Роалд се върнал вкъщи по същия маршрут, но когато достигнал Дувър, се оказал без пукната пара. За щастие обаче непознат спътник му дал 10 шилинга (около 1 лев!) за билет, за да се прибере с трамвая. Роалд никога не забравил неговата любезност и великодушие.
На 17-годишна възраст той решил да отиде в Нюфаундленд, Канада, и се записал в група на младите изследователи от държавните училища. Заедно с още 30 момчета, той прекарал три седмици в безлюдни местности с огромна раница. Тя тежала толкова, че Роалд се нуждаел сутрин от помощ, за да я вдигне на гръб. Момчетата се хранели със сушено пресовано месо, леща и ягоди, а когато били особено гладни, експериментирали с варени лишеи и еленов мъх. Това било истинско приключение, по време на което Роалд заякнал и оттогава бил готов за всичко!

Един ден от живота на Роалд Дал

Роалд Дал спазвал много стриктно дневния си режим. Закусвал в леглото и преглеждал редовно пощата си. В 10,30 ч. минавал през градината и отивал в писателската си колиба, където работел до 12,00 ч. Връщал се вкъщи за обяд и, като всеки норвежец, след джин с тоник хапвал скариди с майонеза и маруля. След всеки обяд Роалд и семейството му си избирали по парченце шоколад от червена пластмасова кутия.
След кратка дрямка, писателят занасял в колибата си манерка с чай и работел от 16,00 до 18,00 ч. Искал да си е вкъщи за вечеря точно в 18,00 ч.
Роалд пишел винаги с определен вид жълт молив с гумичка в единия край. Преди да започне работа, писателят винаги проверявал дали има подръка шест подострени молива. Те били достатъчни за два часа работа, след което се нуждаели отново от подостряне.
Роалд бил много капризен за хартията, която използвал. Всичките си книги написал върху един тип бележници с жълти листа, които му изпращали от Ню Йорк. Той пишел и пренаписвал, докато не се убеди, че всяка дума е на точното си място. Изхвърлял много жълти листове. Веднъж месечно, когато кошчето за хартиени отпадъци вече било препълнено, Роалд запалвал огън точно пред писателската колиба.
Щом завършел книгата, Дал давал камарата изписана жълта хартия на секретарката си Уенди, а тя я изпращала на издателя във вид на спретнато преписан ръкопис.