Бунтът на Фредерик Бегбеде

Петко Тодоров

Нехаресването на света почва с тревожност, това все пак е нещо

Романът „Почивка в кома” на Фредерик Бегбеде е за едни 12 часа. Почва в 19 и завършва в 7 сутринта (изд. „Колибри”, превод Георги Ангелов). Героят му „е на двайсет и седем години, има хубав апартамент, готино бачкане и въпреки това не се самоубива. Направо непонятно”. Героят получава покана за откриване на дискотека „Кенефа”, Париж. Тя е оформена като огромна тоалетна чиния. Героят не може да изпусне събитието, там се събират най-интересните люде.
Най-интересните люде се забавляват там по най-интересния начин. Поглъщат алкохол, наркотици и други, ругаят се остроумно и наужким, демонстрират се като интересни люде. И други съответни на интериора удоволствия, които не са за широката публика.

Героят на Бегбеде е скромно сърдит. Не му понася тази интересност. Той цитира Ролан Барт и Селин, асоциира с Пиранези. Той е начетен. Чувства се задължен да изрече: „Човекът не е тръстика. Човекът е мислещ робот”. Бегбеде се чувства задължен да вмъкне в устата на друг герой: „Точно пред мен е югът: Африка. От лявата ми страна са руснаците; от дясната – американците. Първите мрат от глад, вторите – от завист, а третите – от пресищане. Във всяко пристанище на бившия СССР има по една атомна подводница, готова да избухне. Откакто уби Джон Кенеди, мафията управлява САЩ. Целият свят страда, все още не са открили ваксина за шибания СПИН, а ние, какво правим ние? Ние се вълнуваме само от глупости. Шибани педали, мразя ви! Освен това бирата е топла, еба ти!”.

„Забриски пойнт”, някой спомня ли си Антониони? Героите на Бегбеде няма да взривят този свят. Времето е друго. Героят му се прибира и ляга да спи, отвратен трогателно и влюбен трогателно. Взривът на Бегбеде не е толкова първичен, френският писател държи да е интересен точно на онази публика, на която са интересни горните интересни изпълнения. И това ако не е послание. Посланието в прав текст на Бегбеде: „Тревожността не е игра с нулев резултат”. Скромно оптимистично, ала по-важното е, че се набляга на словото, нали в началото е словото.