С какво е полезна европейската история

Петко Тодоров

Тони Джуд се нахвърли смело върху следвоенната епоха

Французите печелят по-малко от американците, но работят по-малко и живеят по-добре от тях и не са склонни да се разменят, припомня Тони Джуд в „След войната: История на Европа след 1945 година” (изд. „Сиела”). Която особеност може да мине за емблема на съвременна Европа, като се пресеят сегашните общочовешки мечти и стремления.


Джуд е роден в Лондон през 1948, почнал е академичната си кариера на историк в Англия, сега е университетски преподавател в САЩ, сътрудничи на тамошния печат. Значи, познава живота от двете страни на Атлантика и си струва да се чете.

Неговата История загражда 60 европейски години. Изненадващо изобилие от събития за мирен период. Но като се огледат предишните 6!... То пък един мир – студена война, а тя, колкото и да е студена, си е война.

Българските страници на Джуд стоят малко гротескно, напомнят за интерпретацията на епохата по страниците на българския в. „Демокрация” от 90-те. На всичко отгоре историкът обобщава събитията от 1989-а без всякаква ирония с: „Това било революцията на г-н Горбачов”. Може би наистина е рано за тази история.

От друга страна нали точно Джуд пише в началото: „1945 година никога не е била чисто ново начало, каквото ни се струва понякога. В Източна Европа било неизбежно да се стигне до някакъв вид радикална трансформация. Всяко завръщане към дискредитираното минало било изключено. Какво тогава можело да го замени? Комунизмът може и да е бил погрешен отговор, но въпросът бил напълно реален”. Което пък извиква усещане, че се задава времето на историческия прочит.

Джуд почва Историята с холокоста и я завършва с холокоста в „Есе за съвременната европейска памет”. Той пише: „Нито Америка, нито Китай разполагат с работещ модел, който да предложат за всеобщо подражание. Въпреки ужасите на близкото си минало – и до голяма степен тъкмо поради тях – европейците са тези, които днес имат уникалното право да дадат на света един скромен съвет как да избегне собствените им грешки”. Не е никак весело, но, както се казва, това е на тезгяха.