Преведоха втори роман на испанската писателка
Животът по принцип е необясним - това е новият роман. Монтеро пресича за броени часове съдбите на овдовял таксиметров шофьор, на лекар, на африканска проститутка и на впиянчена биоложка. Мъжете са на по 45, жените – на 20 и на 70. Всекидневието на всеки от тях се превръща с неуловима и неумолима скорост в своята противоположност. Случилото се е непредвидимо, кошмарно, необяснимо. Монтеро просто сваля всички предпазни мрежи, за да покаже, че животът е противоположен на очакваното. Историята не се поддава на преразказване, понеже плетеницата от причини и следствия изумява едновременно с всекидневното и невероятното.
Монтеро е различното от женското белетризиране и е попила сякаш най-ефективната испанска литературна традиция. Тя обръща сюжетната логика, втълпена на съвременния литературен консуматор от комерсиалното четиво. Станалото с героите й е защото е в тях. В някакъв смисъл станалото не произтича от сюжета, или поне от онова, което би трябвало да е той. Ловкостта на Монтеро е, че успява да внуши точно това. И го постига: то е нейният преразказ на живота – животът на живия човек, а не измисленият живот на измисления човек. Уж всичко се поддава на филмиране, сиреч е по комерсиална сюжетна кройка, а не е по нея.
И случилото се, колкото и да изглежда фатално за четиримата, се оказва, че не е така. Логиката на Монтгеро е в цитираната от героите й гатанка: „Всички нараняват. Последният убива”. Отговорът: „Часовете”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар