page contents Книжен ъгъл: Необяснимият живот на Роса Монтеро
Предоставено от Blogger.

Необяснимият живот на Роса Монтеро

29.6.10

Петко Тодоров

Преведоха втори роман на испанската писателка

„Животът по принцип е необясним, освен това е напълно противоположен на изкуството, романите и филмите, на разказите на Хичкок и Агата Кристи, с техните педантични и успокоителни плетеници от причини и следствия, които са чисто и просто предпазни мрежи за потискане на тревогата”, обяснява Роса Монтеро в „Указания за спасяването на света”.Тя сваля всички предпазни мрежи за потискане на тревогата и във втория преведен у нас роман, след „Дъщерята на Канибала” (изд. „Колибри”). Онзи, дето отвлякоха мъжа на онази детска писателка и стана главозамайваща история.


Животът по принцип е необясним - това е новият роман. Монтеро пресича за броени часове съдбите на овдовял таксиметров шофьор, на лекар, на африканска проститутка и на впиянчена биоложка. Мъжете са на по 45, жените – на 20 и на 70. Всекидневието на всеки от тях се превръща с неуловима и неумолима скорост в своята противоположност. Случилото се е непредвидимо, кошмарно, необяснимо. Монтеро просто сваля всички предпазни мрежи, за да покаже, че животът е противоположен на очакваното. Историята не се поддава на преразказване, понеже плетеницата от причини и следствия изумява едновременно с всекидневното и невероятното.

Монтеро е различното от женското белетризиране и е попила сякаш най-ефективната испанска литературна традиция. Тя обръща сюжетната логика, втълпена на съвременния литературен консуматор от комерсиалното четиво. Станалото с героите й е защото е в тях. В някакъв смисъл станалото не произтича от сюжета, или поне от онова, което би трябвало да е той. Ловкостта на Монтеро е, че успява да внуши точно това. И го постига: то е нейният преразказ на живота – животът на живия човек, а не измисленият живот на измисления човек. Уж всичко се поддава на филмиране, сиреч е по комерсиална сюжетна кройка, а не е по нея.

И случилото се, колкото и да изглежда фатално за четиримата, се оказва, че не е така. Логиката на Монтгеро е в цитираната от героите й гатанка: „Всички нараняват. Последният убива”. Отговорът: „Часовете”.