Избрано от седмицата: Решат Нури, Дон Жуан и Т-34

Петко Тодоров

Кой е Решат Нури, авторът на „Листопад”

По мотиви от романа „От устните към сърцето” на Решат Нури Гюнтекин бил сниман телевизионен сериал „Мелодията на сърцето”. Любителите на турски сериали знаят повече. Но е полезно да се знае, че авторът и на „Листопад” – нали и по него роман има зеснет сериал - е напуснал белия свят преди 54 години.

„От устните към сърцето” разполага с доста от атрибутите на комерсиалното четиво, особено със склонността на фабулата да избира ексцесите. Но това е литература (изд. „Рива”). Ориенталска романтика. Любовна история. Невъзможна любов, която клони към абсолюта, виж големия текст отгоре на тази страница.


Преводачката Розия Самуилова е направила необходимото за да стои в достоверно ретро. Не може да му се отрече на Нури поне майсторлъка в рисуване на човешки характери, които обикновено минават за „тежки” и на опасните резултати от опити за игра със съдбата.

Възпитание на страстта според Роберт Менасе

В „Дон Жуан де ла Манча” остроумията на Роберт Менасе не свършват със заглавието (изд. „Леге Артис”). И не се подвеждайте по първото изречение в романа, той не е порно. Подзаглавието е „Възпитание на страстта”, а перифразата не е случайна и с нея не свършват литературните отпратки.

Австрийският писател разказва за австрийски журналист, който изживява страстните си години през последните десетилетия на изтеклия век. Фактографията е списък от жени. Жените са миниатюрните флагчета, които героят забива върху картата на своя живот, за да очертае фронтовата линия. Той се бори, воюва предимно със себе си. Като обикновен европеец от втората половина на ХХ век. Да мине през студентските бунтове, през достъпните фази на конформизъм и да стигне до ваната с разтворен специален препарат, който възпроизвежда околоплодните води, има и такъв в супермаркетите.

Дадоха думата на редника

Оригиналното заглавие на „Аз убивах с Т-34” на Артьом Драбкин е „Я дрался на Т-34” (изд. „Прозорец”). И описаните ужасии на задната корица трябва да се четат със седем-осем на ум, някои от тях даже ги няма в книгата. Докъде я докарахме с пустата политическа коректност! И то при условие, че американският посланик обеща да не иска обяснение за всяка преведена руска книга. Трябва да му се има доверие!

Ако сложим на кантара всичките мемоари на военачалници за Втората световна война, от другата му страна стига само тази. В нея са интервютата на Драбкин с ветерани редови танкисти през 2001-2004. Автентизмът е потресаващ независимо от неизбежните кусури на такива спомени. Думата има великият съветски войник... Един ден като стане поредната ни геополитическа преориентация тази книга ще е легендарна поне колкото сега „Лютите чушки” на Димовски и Ралин.