page contents Книжен Ъгъл: Как се вразумяват червени бабички
Предоставено от Blogger.

Как се вразумяват червени бабички

2.7.10

Петко Тодоров

Героинята на Дан Лунгу в „Червена бабичка съм” не е нито от жертвите на комунизма в Румъния, нито от палачите му, което е направо любопитно -  на фона на литературния разказ от българския преход. Румънското заглавие звучи почти като преведеното (изд. „Фабер”).
„Ако всичко е било наистина толкова лайняно, къде беше моята младост? Не бях сторила лошо никому, никого не бях вкарвала в затвора, не съм донасяла на Държавна сигурност, защо да се чувствам виновна?” – как да й се отрече?


Женицата едва връзва двата края в прехода, живее с добри спомени от онова време и не проумява ставащото. Лунгу е много харесван и много превеждан и романът върви страхотно до последното изречение. Където на бабичката й просветва политическата коректност. Дали Лунгу не намига към канона на соцреализма? Едва ли. Би било прекалено забавно. Но и така е прилична литература.

За автора:

ДАН ЛУНГУ (1969) преподава социология в университета Яш. Специализирал е в Сорбоната. Един от най-известните съвременни румънски автори - публикувал е книги с поезия, сборници с разкази и романи, както и две пиеси. Повечето от творбите му са преведени и издадени в редица европейски страни.
Как е възможно много, и то наистина много хора, които са живели в един тоталитарен режим, без да са имали достъп до привилегиите и благата му, да изпитват носталгия по него? С посредничеството на една възрастна жена, която разказва живота си, авторът се опитва да деконструира механизмите на носталгията и да разгадае тази психологическа енигма. „Червена бабичка съм" е повече от един разказ за една стара жена - това е музей от хартия на живота в тоталитарното общество, сборник с политически хумор и урок за неизмеримостта на човешкия опит и защо не за непредвидими историята на въздържа от гласуване.  Книгата е преведена на седем европейски езика.