Откъс: "Изкушение с дъх на лимони"

Селце в подножието на Везувий, 1944 г. Ливия Пертини е прочута не само с красотата си, но и с готварските си умения в местната osteria. Тя е щастливо омъжена, но Втората световна война разрушава всичко, което е обичала. Младата жена разбира, че съпругът й е загинал на фронта. Притисната от обстоятелства, трябва да замине и да потърси работа в Неапол. Няма никаква идея какво ще стане с живота й…

Окупираният от силите на съюзниците Неапол, 1944 г. Капитан Джеймс Гулд пристига в опустошения от бомбардировките град, където процъфтяват черният пазар, венерическите заболявания и корупцията, а момичетата се продават за парче хляб и одеало. Задачата на Гулд е да възстанови реда в града и най-вече – да спре „епидемията“ от бракове на британски войници с местни момичета…
Джеймс Гулд наема Ливия за готвач и много скоро е очарован и изкушен не само от  нейните великолепни ястия… Антъни Капела отново ни потапя в атмосферата на италианската провинция, където любовта е естествено състояние на духа, където се носят богатите аромати на италианската кухня и се срещат силни  и волеви характери.

Филмът по романа „Изкушение с дъх на лимони” (с оригинално заглавие The Wedding Officer) и по сценарий на самия Антъни Капела вече е в продукция и се очаква да излезе през 2011 г.

Сезонът на ягодите

Антъни Капела*

Понякога Ливия установяваше, че прави сравнения между Джеймс и Енцо, и винаги се удивляваше как човек е способен да обича двама души по два толкова различни начина.
С Енцо любовта я застигна com’ un chiodo fisso in testa, като пирон в главата. Сега обаче, когато погледнеше назад, установяваше, че това е била детинска любов, наивно увлечение. Чувствата й към Джеймс бяха наистина различни. Тя например много харесваше това, че той винаги бе мил с нея, въпреки че тази британска учтивост на моменти й се струваше прекалена. Понякога дори нарочно го дразнеше, за да си достави мъничкото удоволствие да го гледа как се изчервява и се чуди какво да каже. Имаше и друга голяма разлика между чувствата, които бе хранела към Енцо, и тези, които изпитваше към Джеймс. Когато за първи път срещна Енцо, тя беше просто момиче, което нямаше представа колко приятни биха могли да бъдат физическите проявления на любовта. Цели четири години се бе опитвала да изтика спомените за правенето на любов от съзнанието си. Сега целувките й с Джеймс отново бяха извадили на повърхността желанията, които бе държала дълбоко погребани толкова дълго време. Разбира се, от една жена не се очакваше да признае гласно подобни неща, нито пък да даде воля на страстта си, преди да се сгоди и омъжи. Но войната, както осъзна Ливия, бе променила тези правила по същия начин, по който беше променила толкова много неща в живота им. От самата нея зависеше докъде иска да стигне във връзката си с Джеймс. Това беше избор, който малцина жени от нейното обкръжение някога бяха имали, и мащабите на свободата, с която разполагаше, понякога я оставяха без дъх, щом се замислеше за тях.
На пазара Джеймс откри, че на една сергия се продават ягоди, първите които виждаше от началото на войната. Превъзбуден, той изхарчи прекалено много пари за тях. Когато се върна в Палацо Сатриано, Ливия се ужаси:
- Сезонът не е започнал – скара му се тя. – Със сигурност още не са узрели.
- На мен ми изглеждат чудесни.
Тя опита една.
-Точно както предполагах – промърмори с презрение. – Нямат никакъв вкус.
-Но как се предполага човек да разбере кога е започнал сезонът?
-Тези неща просто се знаят – отговори унило Ливия. – Можем обаче да ги приготвим с малко балсамов оцет.
- Ягоди с оцет – намръщи се той. – Не ми звучи особено апетитно.
- Повярвай ми. Така ще станат по-сладки.
Докато режеше ягодите в една купа, Ливия отбеляза замислено:
- Ти си типичен мъж, Джеймс. Ще ти се всичко да бъде узряло, за да можеш да го получиш веднага. А понякога половината удоволствие се крие в изчакването на правилния момент.
Той се извърна към нея с недоумение. Дали все още говореха за ягодите? Ливия обаче ровеше в шкафа за оцета, мъничка бутилка с нещо черно и древно на вид в нея, която бе разменила срещу няколко консерви, и той не успя да срещне погледа й.
Когато отпуши бутилката и сипа малко от гъстата течност върху плодовете, тя тихо добави:
- Така или иначе, няма да ти се наложи да чакаш още дълго.
- Докато дойде сезонът на ягодите?
- Може би...
Джеймс научи от нея, че някои неща винаги се съчетаваха добре едно с друго. Балсамовият оцет и цитрусовите плодове бяха само един от примерите. Същото важеше за магданоза и лука, за цикорията и свинското - радикиото и панчетата.
Морските дарове бяха естествен другар на тиквичките, моцарелата вървеше добре с лимон и въпреки че доматите се съчетаваха добре с почти всичко, те имаха особен афинитет към аншоата, босилека и ригана.
- Искаш да ми кажеш, че противоположностите се привличат, така ли? – попита той.
- Не съвсем – тя потърси точните думи, с които да му обясни. – Аншоата и доматите не са точно противоположности, просто се допълват взаимно. Едните имат остър вкус, другите – по-мек; едните са свежи, другите – отлежали; едните са безсолни, другите имат сол в изобилие... въпросът е едните да допълват това, което не достига на другите, и когато ги съчетаеш, да създадеш нов вкус, който изважда на преден план естествените вкусове на всяка една от съставките.
Ливия го погледна и той вече знаеше, че и тя си мисли същите неща като него. Лека усмивка, повдигане на вежда... бърза целувка по шията... ръката й, търсеща неговата, докато той се отдръпваше. Също като магданоза и лука.
- Е, какво се съчетава най-добре с рибата тон?
Тя се разсмя:
- Много неща, но най-вече лимонът.
- Значи, ако аз съм риба тон, ти трябва да си моето лимонче.
- Хммм. – Тя се замисли над думите му. – Смятам, че би ми харесало да бъда лимон. Най-малкото, винаги можеш да усетиш, когато в едно блюдо има лимон. Пък и предпочитам да съм остра на вкус, отколкото прекалено сладка.

* Антъни Капела  е роден през 1962 г. в Уганда, Африка. Завършва първи по успех Сейнт Питърс Колидж, Оксфорд, където следва английска литература. Първата му книга „Ако искаш да си легнеш с мен..., сготви ми!“ постига световен успех и е преведена на деветнайсет езика. „С дъх на кафе“ затвърждава славата му на създател на омагьосващи истории. „Изкушение с дъх на лимони” е третият му роман на български език. Издава ИК Кръгозор.