Борхес, повелителят на човешката памет

Петко Тодоров

Четем легендарните му „Измислици”

Хорхе Луис Борхес отбелязва през 1956 за „Югът”: „Навярно най-добрият ми разказ”, а в него за героя си: „Струваше му се, че познава и дървета, и посеви, но не би могъл да ги назове по име, защото непосредствените му знания за природата бяха неизмеримо по-оскъдни от онези, които бе черпил от носталгията и литературата”.

Знанията на Борхес, черпени от носталгията и литературата са колосални, потресаващо колосални, та замъгляват непосредствените му знания за природата. За справка: „Измислици” (изд. „Колибри”). Сборникът с разкази е от 1944, през годините аржентинският писател е добавил няколко към първоначалната колекция.


Ако някой се заеме да подрежда чисто биографично писателите на ХХ век по изчетеното от тях, най-вероятно ще сложи най-отгоре Борхес. И какво от това? Ами това кара читателя да се изчервява, разгръщайки Борхес, от спомена, че се е забавлявал с четива от сорта Дан Браун, в смисъл четива, в които човешката памет и по-точно някаква книга стават на литература.

Е, следва още един въпрос: кой читател? Със сигурност свикналият да черпи от носталгията и литературата. Важен е глаголът: „черпя” е различно от  „убивам времето”. Черпят малцина, някои от тях повече, други по-малко, не и нужно да са повече. И понеже светът е футбол, то е все едно да се наблюдава Бербатов (защо вестниците забравиха този младеж?) – повечето се забавляват, малцина са истинските консуматори на играта му.

Четенето на Борхес е различно от подготовката на писателите от сорта Дан Браун - наематели на екипи от работливи, но бедни грамотни, които изчитат нужното по бъдещия им проект и им извличат есенцията. Борхесовият ефект е въображение. В което героят изведнъж осъзнава, че случващото се е само негов сън. И още по-лошо, че той самият е не друго, а сънят на някой друг.

Въображение, което прави ненужни историците, просто защото те са „измислили метод за корекция на случайността”... Задължително е обаче да припомним: Борхес ослепя и през последните десетилетия от живота си караше други да му четат.