page contents Книжен ъгъл: На плажа Чезъл в навечерието на сексуалната революция
Предоставено от Blogger.

На плажа Чезъл в навечерието на сексуалната революция

2.8.10

Петко Тодоров

Ефективното време в „На плажа Чезъл” на Иън Макюън е не повече от 2 часа. Безумно влюбени младоженци вечерят в стаята си в крайплажен хотел, изведнъж решават да консумират брака си, те са девствени, не се получава – абсолютно сексуално разминаване, младоженката панически бяга на плажа, младоженецът панически я следва, разменят си отровни изречения и се разделят завинаги. Макюън минава за най-награждаваният жив английски писател, което е сетният повод за задължително любопитство към романите му.
Почти досадно е непрекъснатото му напомняне, че романът тече в 60-те години, в самото навечерие на сексуалната революция (изд. „Колибри”). Има защо. И няма защо. Има, понеже: „И какво стоеше на пътя им? Личностите им, миналото им, невежеството и страховете им, някаква свенливост, мнителност, скованост, липса на самочувствие или на опит, останките от религиозни запрещения, английският им произход и класовата им принадлежност, както и самата История. Нищо повече.”

Обърнете внимание на иронията в последното изречение. Сексуалната революция реши някакви проблеми, произведе други, като всяка революция. Може би ако тези се бяха срещнали след примерно 2-3 години, нямаше да се разделят. Това ли е важното?

Важното е, че Макюън е рядко проникновен разказвач. Да се чуди човек как все още възникват такива. Толкова мощен психологически анализ – на фона на френетичната световна чалга, обозначавана с богоугодното „трилър”! Той го прави. Той стига до дъното. Той изстисква от фабулата и последната капка психологизъм, а всъщност изстисква читателя.

Без всякакви литературни игри. Той просто разказва. Той припомня, че литературата е незаменимият инструмент за обясняване на хората – извън личностите им, миналото им, невежеството и страховете им, опит, религиозност, национален произход, класова принадлежност и История.

Един ден, ако човечеството влезе в рационалната си ера, четенето ще бъде задължително всекидневно занимание. Друг е въпросът, че човечеството е осъдено на ирационално развитие.