Избрано от седмицата: Пенсионерите, слугинята и власите Петър и Асен

Петко Тодоров

Защо мразим пенсионерите

Българските пенсионери са силно мразени, констатира Дончо Градев в „Стигма и личностна биография” (изд. „Изток-Запад”). Социалният психолог е провел анкета сред студенти за нагласите към жените, към бежанците, към възрастните и към бюрокрацията. Омразата на младежите към пенсионерите отстъпва единствено на омразата към бюрокрацията, но първата е особено устойчива.


Древните гърци жигосвали с нажежени железа телата на престъпници и предатели със знаци, които да ги отличават от нормалните люде и този знак се наричал „стигма”. Оттам идва „стигматизирането”, отделянето на „другите”. Обаче последващата цивилизация наложила по-фини методи за стигматизиране. Градев отделя 18 стигматизирани групи в съвременното общество и набляга на връзката им с личностната биография. Интригуващо и любопитно – в крайно бедната откъм социална психология книжна сергия.

Американските демони раждат бестселъри

Началото на 60-те, южния щат Мисисипи, бяло момиче се опитва да придума чернокожите прислужнички да излеят душата си. Мечтае да стане писателка – в „Слугинята” на Катрин Стокет (изд. „Ентусиаст”). Романът престоя внушително число седмици в американските бестселърови класации, което е изненада за такъв сюжет. На всичко отгоре Стокет е дебютантка.

Тя е израсла в Мисисипи и остава влюбена в чернокожата си домашна прислужничка. Ключовото й признание: „Често се страхувах, че прекрачвам сериозна граница, като пиша от името на чернокожи”. Към което върви определението й за онзи расизъм: „Грозен стереотип в американската история и литература”. Всеки народ си заслужава демоните и като приспаднем неизбежната милозливост, характерни сантименти и прочее схематични американизми, остава твърде ловкият за комерсиално четиво и твърде богат фактографски разказ.

Власи ли са водачите на въстанието през 1185 г. Асен и Петър

„Братята власи Петър и Асен се вдигнали на въстание през 1185 г. и били подкрепени от българите, както и от власите и куманите на север от Дунав. Византия се видяла принудена да признае през 1188 г. това Второ „българско” царство със столица Търново”, четем в „История на Румъния” на Траян Санду (изд. „Рива”). В която авторът се разграничава от „Румънската патриотична историография”.

Рядко полезно присъствие на българската книжна сергия. Длъжни сме да знаем за твърдения като горното, научният редактор е проявил достатъчно такт. Подобни неща не се обясняват с балканизъм. Това – извън ползата от познанията за самата история на комшиите. Полезна е мисълта на този историк, който, коментирайки присъединяването ни към ЕС с премълчавани у нас думи обобщава: „Дали пък на европейската християндемократична сграда не са й нужни балкански момчета за всичко?”.