"Аз чета" пита, "Книжен Ъгъл" отговаря: Как се подрежда книжарница?

Мая Чанкова

В чужбина има издадени книги за това как се подрежда книжарница. Всички те са полезни и верни, но за съжаление не са достигнали още до България преведени и потърсени от специалисти.  По няколко причини – едната е, че съвременни книжарници с професионално управление се появиха едва през последните 10 години, а другата – че са още толкова малко, че поне досега не си заслужаваше да се издава специализирана литература за управлението им.


За щастие, малко опит, интуиция и здрав разум са достатъчни, за да се получи смислено организирано пространство за продажба на книги.

Разбира се, има много фактори, определящи разположението на една книжарница. Има значение площта, местоположението, тематичната насоченост, особеностите на потока от клиенти, вкуса и фантазията на книжарите.

Сигурно могат да се изпишат страници с подробности от чисто практическа и търговска гледна точка. Всички те са от полза и работят – като започнем от тематичното подреждане, естетическото усещане,  търсенето на акценти, не на последно място сигурността на книгите (те също са обект на кражби!). 

Но има един фактор при книгите, който ги отличава от другите стоки – тяхното емоционално възприемане. Струва ми се, че много повече от всички други фактори то работи в полза на добрите продажби. Ако се подредят чудесни просторни рафтове с подробни разяснителни надписи според тематиката или по друг признак – националност на автора, цвят на корицата, големина или каквото и да е друго, ще получим нещо като аптека. Но в аптеката клиентът идва с конкретно оплакване или даже написана рецепта.

А в книжарницата „пациентът” влиза със смътното желание да прочете нещо, често пъти не е сигурен какво му се чете в момента, понякога просто иска да подиша „книжен въздух”, докато усети накъде го тегли читателският му нос. Точно заради тази особеност мисля, че книгите трябва да се подредят по друга, скрита логика, по-близка до интуицията.

Ако се придържаме към формалната логика, би трябвало цялата художествена литература да е в един голям сектор, разделен на жанрове и автори, научната  в друг, езотеричната в трети и т.н.

Обаче! Много често се оказва, че любителите на фантастика и фентъзи проявяват интерес и към научно-популярна литература, съвременни автори, загадки и хипотези. Значи по-добре е, рафтовете с тези книги да са на една ръка разстояние и да изкушават с повече възможности за избор. Историческите романи просто „придърпват” към себе си документалистиката и мемоарите. А докато детенцето си търси шарени картинки, погледът на мама трябва лесно да попадне на книгите за възпитание, здраве и други подобни.

В общи линии, цялата работа е да влезеш под кожата на посетителите и да се досетиш по какви пътеки се движи мисленето им. Защото дори и най-просторно разположения сектор с трилъри няма да има посещаемост, ако е в дъното на книжарницата. Техните любители са предимно мъже, често пъти забързани и купуващи решително – трябва да бъдат максимално улеснени, в непосредствена близост до входа.

Ако искам да спечеля за редовен клиент читател на езотерика или психология, великодушно ще му разреша да се рови в най-затънтените рафтове, почти зад щанда, някъде долу ниско, защото така му харесва. Чувства се откривател, когато отупа малко прах от позабравено заглавие и възкликне: „Това го търся от години!”. Задължително наблизо ще са разположени книгите за йога, вегетарианство и... домашни любимци.

Не е страшно да пожертваш няколко книжки с твърди корици и да ги предоставиш на достъпно място в ръчичките на дъвчещи, хвърлящи и прегъващи страниците детенца. Защото докато те се забавляват, родителите им ще имат няколко минути спокойствие да си изберат четиво... Ей такива малки хитринки.

Имате малка площ и голямо шарено хвърчило, което не се побира никъде? На тавана ще стои като чудесна декорация и често ще ви питат плахо – „Продава ли се?”.

Няколко заглавия ви нервират, защото повече от година никой не ги поглежда, макар да са изложени на видно място. Струпайте ги на купчина, готова за изнасяне всеки момент – ще свършат за два дни. По същия начин въздейства и книга, небрежно разгърната на бюрото на продавача.

Ако често на вратата се вкопчва ревящ малчуган, който иска да влезе, а ядосан родител го дърпа, защото бърза, значи витрината е подредена правилно. Дори и да успее да си тръгне сред вопли, след половин час ще се върне, защото звуковият терор е непосилен, ако продължава две преки...

Сигурно има още хиляда хитринки, които пропускам тук нарочно или неволно. Все пак, може би най-важната е, че в книжарницата „подредба” невинаги означава „ред”.

А за книгите и теорията… Започнете от страхотната „Защо купуваме?” на Пако Ъндърхил (Локус). Много от примерите в нея са за книжарници.

От Аз чета, 7 август 2010