Избрано от седмицата: Рицари, Алистър Грей и още велики автори

Петко Тодоров

Приказната история на рицарите

По време на лов рицарят среща джудже, то го шибва през лицето със своя бич. Той не отвръща на удара, защото джуджето принадлежи на страховит рицар, въоръжен и известен със своята невъздържаност и коварство... Епизод от поредното фентъзи? – Не, от рицарски роман, ХІІ век. Оттогава из литературата се подвизават крал Артур, Ланселот и всичките им превъплъщения.


Известен литературноисторически факт, но разказан от Доминик Бартелеми в „Рицарството. От антична Германия до Франция през ХІІ век” придобива ново очарование (изд. „Рива”).

История на рицарството и то каква! Френският професор явно недолюбва революциите, хипотезите му са еволюционни, той щедро уплътнява събитията с детайли от всекидневния живот и културата, та Историята му стои приказно... Рицарските корени са в древните германци, които били най-недисциплинираните европейци, представяте ли си?

Алистър Грей се забавлява отново

Какво може да се очаква от писаното слово на човек, след чиято кончина в наши дни инвентаризират имуществото му и установяват, че „най-модерната вещ в къщата е телевизор от 1938 година, произведен от фирмата на Джон Логи Беърд”? – Ирония, обичайната за Алистър Грей, този път в „Стари влюбени мъже” (изд. „Еднорог”).

Шотландецът („Ланарк”) отново поднася литературните си игри. Онзи самотник и писател-любител е оставил купчина ръкописи: дневници, незавършен исторически роман, какво ли не и ето го романът на Грей. Иронията на тривиалното: тривиалното битие, тривиалното разсъждаване върху тривиалната история, тривиални разговори върху тривиални интриги. Грей се забавлява юнашки с тривиалността на литературния британизъм.

Що е то ли? – То е езикът, който повелява да се обяви: „Умира при обстоятелства, които позволяват да се предполага самоубийство”.

Скритият живот на писателите – в енциклопедия


„Да спреш да пушиш е най-лесното нещо на този свят. Аз лично съм го правил поне хиляда пъти” – Марк Твен. „От 8-годишна възраст той пуши между 20 и 40 пури на ден до деня на смъртта си”, припомня Робърт Шанкенбърг в „Тайният живот на великите автори” (изд. „Сиела”). Пък Едгар Алан По се вдъхновил от домашния любимец на Чарлз Дикенс, говорещия гарван Грип. „Какво гимназиалните учители никога не са ви казвали за известните романисти, поети и сценаристи”, пояснява Шанкенбърг клюкарската  енциклопедия.

Едгар Бъроуз и жена му разигравали номера „Вилхелм Тел”, тя с чаша вино върху главата, той с пистолет, пръснал й мозъка. Пияни били, той и дрогиран. Веднъж за дрога си продал пишещата машина и творчеството му закъсало... Не е странно, че всичко това предзвиква чисто литературни помисли. Пък който не го влече – нека се позабавлява на гърба на великите.