page contents Книжен ъгъл: "Унискорп" представя: Гражданин в турския кенеф
Предоставено от Blogger.

"Унискорп" представя: Гражданин в турския кенеф

7.9.10

Най-важното е да не превиваш гръб, смята Гражданин - анонимен писател, който не се поти над белия лист, нито пък запълва компютърния екран. Той твори върху стените и вратите на обществените тоалетни! Клекнал сам и анонимен в кабинката малкият човек излива душата си, отправя думите си към хората като него и е много горд, когато веднъж в един бар някакъв човек му цитира неговите "тоалетни" писания или пък когато вижда как след изкъртената и понесена на гръб от работник изписана от него врата на тоалетна вървят хора и четат мислите му.
Защото Гражданин е псевдоним и той си остава скрит зад него за всички. Пише, без да се стреми да става известен, прочут: “Аз мразя шума, искам да стигна от шума до думата, искам да споделя идеите си с хората, както се споделя хляба и лука.” И още: "Неизчерпаемата простащина направи главите и душите да затъпеят, да не различават красивото от грозното, истината от лъжата, лиши ги от чувство, лошият писател пропъди добрия. При това положение цялата отплата за труда ми щяха да бъдат едва малко пари и малко известност. Аз избрах безименната свобода. И, честно казано, не съжалявам."

Четирите стени на кабинката не го затварят, а го освобождават и той дава израз на онова, което мисли за политиците, за кварталния трамвай и за корумпирания си шеф, един от малкото разкрили авторството му в служебната тоалетната. Последното кара директора да подаде оставка, но това не само не му нанася особени вреди, а след време му дава възможност да заеме по-висок пост и да покани Гражданин да печата творбите си в неговия вестник.

Свикналият да бъде анонимен отказва иначе привлекателното предложение. Не може да го убеди дори бившата му годеница, която се оказва любовница на същия шеф и цялата им интрижка е била дирижирана от него. И така Гражданин предпочита да продължи да се изразява демократично и анонимно, макар че много се страхува от всеки и от всичко. Желанието му е да разкрива истините и да изправя грешките, а и на него, както на другите плескащи стените на тоалетните с какви ли не гадости, това му носи облекчение.

Зад псевдонима Гражданин авторът откровено споделя какво мисли за: политиците, полицаите, корупцията… Неговата изповед е монолог, замаскиран като диалог с читателя. Остроумен, ироничен, саркастичен, комичен и безмилостен роман, който непрекъснато човърка чувствата и мислите ти, докато го четеш. Предлагаме откъс от романа, подготвен от ИК Унискорп.

Въведение

Тахсин Юджел

Михаил Бахтùн е убеден, че някои форми съществуват винаги - в различни епохи и на различни територии, говори за “обективна памет на жанра” и, като изхожда от това разбиране, търси извора на романите на Достоевски още в сатирите на Менип и беседите на Сократ. Много може да се спори колко е приложим терминът и колко реално е формулираното чрез него явление. Но аз, основавайки се на субективната си памет, мога да  кажа, че книгата, която е пред вас, се нарежда след “Записки из мъртвия дом” на Достоевски, “Vie et Aventures de Salavin” на Дюамел, “Падението” на Камю2. Без съмнение, към тях могат да се прибавят още няколко повествования, притежаващи почти същите характеристики. Например, повечето от разказите на Саит Фаик, да речем “Ненужният човек”, също “Една точка на картата” или “Кафенето на Ефталикус” и “Главата и бутилката” могат да се споменат сред най-добрите образци в жанра.

Образците веднага подсказват жанровите особености. В тях повествованието се поднася във формата на жив разговор от първо лице, насочен към някакво второ лице. В повечето случаи става дума за беседа, т.е. за диалог. Но на читателя се представя речта само на единия от разговарящите, репликите и реакциите на ответната страна са предадени само косвено, отразени само в речта на другия. Такава форма, обратно на постановката на Бахтùн, макар и да не прави “многогласни” повествованията, винаги ги оставя “отворени”. Авторите на тези истории ни разказват дадено приключение, но междувременно могат да говорят за всичко. И “Записки из мъртвия дом”, и “Падението” са едновременно и произведения, целящи да изобразяват света, човека и времето.

Без да е подражание на прочутите си предшественици, силата и слабите страни на моя непретенциозен “Гражданин” са също в такова едно “отворено” повествование. Горкият, заради тази си особеност той вече повече от 40 години все не може да намери покой, да затвори вратите си и да се уедини в мястото си. През 1954 година беше кратък разказ от 10 страници, в 1964 година се превърна в по-дълъг и подреден разказ на чужд (френски) език, през 1975 година излезе като повествование, което вече можеше да се нарече и роман. Сега, през 1996-а пък, с поправените многобройни печатни грешки и с някои допълнения и съкращения, добива последния си (и с голяма вероятност окончателен) вид.

Някои книги оставяме без да ги преработваме, такива, каквито са, тъй като за мерилото си са безупречни или най-малкото постигнали целта си, някои - понеже имат много недостатъци или са вече много далеч от нас, а към някои, знаейки, че никога няма да постигнем съвършенство, се връщаме каквото и да правим, като към бащино огнище.

За автора:

Тахсин Юджел е роден през 1933 г. в Елбистан, Турция. Завършва Лицея „Галатасарай” и Департамента за френски език и литература в Литературния факултет на Истанбулския университет. Професор е по френска литература и семиология и дълги години преподава в Истанбулския университет.

В Турция той е не само един от най-популярните съвременни писатели, но и сред най-изявените преводачи на Балзак, Флобер, Пруст, Жид, Камю и др. френски писатели. За преводаческата си дейност е отличен с Azra Erhat Literary Translations Outstanding Service Award. Занимава се и с литературна критика. Пише есета, разкази, автор е на много романи, преведени на няколко езика.

Носител е на десет литературни награди, между които и Литературна награда "Балканика" за романа му "Небостъргач", който предстои да излезе на български език. Писателят посети България през 2007 г.