page contents Книжен ъгъл: Разкажи ни, бай Дане, за Тодор Живков
Предоставено от Blogger.

Разкажи ни, бай Дане, за Тодор Живков

4.10.10

Йордан Стоичков*

През последните четирийсет години от живота си неизменно съм чувал тая молба. От познати и напълно непознати, от близки и не дотам близки хора. Все това ме питат: Кажи за бай Тошо! И преди ’89-а, и сега. И аз неизменно замлъквам – че как да отвърна с няколко думи? Какъв отговор да дам? Толкова неща бих могъл да разкажа, и пак няма да разберат нищо за Тодор Живков. Какво да говоря за него, при това от дистанцията на времето, а и след като толкова много други вече разказваха, обобщаваха, анализираха личността му от какви ли не ъгли...


Живков изобщо не може да бъде побран в няколко щриха. И сигурно не е нужно. Той е такава голяма страница от историята на страната ни, че няма как за всичкото това време да не е направил и положителни, и вредни неща. За едни е бил и ще си остане най-добрата политическа фигура у нас, за други завинаги ще е олицетворение на натрупаното зло, за трети – просто държавен лидер, лице от хрониките, безразличен факт в аналите на България.

Но едва ли някой ще оспори единодушните свидетелства от най-приближените му, че той притежаваше благ характер и редица типични за нашенеца черти, с които малко или много импонираше на широките маси. Как иначе би се задържал толкова време на върха? И как иначе тринайсет години след смъртта му толкова хора все още си спомнят с носталгия за годините на неговата власт?

Аз имах възможността да го познавам отблизо, макар и от позицията на негов личен готвач. И именно затова мога да свидетелствам за Живков като човек, за Живков „извън протокола”, за нормалните му ежедневни предпочитания и навици. И смятам, че това е изключително ценно, защото за възгледите и действията му, за режима и за държавническите му решения има предостатъчно материали, книги и документи. Колцина обаче са се докосвали до него в домашната му среда, „по терлици”, както се казва, когато сваляше маската на държавен глава и се превръщаше в обикновена личност като всеки от нас.

След ’89-а много негови приближени и доверени хора потърсиха индулгенция за делата си през социализма чрез публикуване на разкази за случващото се „зад завесите” на Държавния съвет, на УБО, на ДС или на Централния комитет на партията. С ръка на сърцето мога да кажа, че в част от тези спомени имаше и много пълни лъжи или откровени измислици. Разказваното често не съответстваше на реалността. Та нали аз бях там, всеки Божи ден, от 1970 година до самия край на управлението му, и въпреки че не съм изписал и една страница по въпроса, добре помня всичко!

И вече имам време и желание да го разкажа. Не за да споря или опровергавам. Не за да капитализирам миналото си. А защото някои детайли от съвременността ми напомнят за времето на Живков и защото някои лица от онези години продължават да дърпат конците и днес. А също и защото актуалната политическа върхушка всъщност се е учила от Тодор Живков и честичко прилага неговите прийоми и методи за управление. И най-вече защото смятам, че нищо не бива да бъде забравено!

* Увод към книгата на Йордан Стоичков "Аз, готвачът на Живков". В първата част дългогодишният личен готвач на Тодор Живков разказва подробности от „кухнята” (в буквалния и преносния смисъл), а в следващата представя над 300 рецепти от менюто на Живков и неговите гости и приближени. Издава "Милениум".