Великият отшелник Селинджър

Петко Тодоров

Неговата биография е най-важната писателска през изтеклия век

По-малко от година след кончината му и 45 години след оттеглянето му от обществения живот биографията на Джеръм Дейвид Селинджър изглежда най-важното житие на писател през изтеклия век: „По-горе към билото”, Кенет Славенски (изд. „Дамян Яков”).

Най-важна от цивилизационна гледна точка – заради отшелничеството му. През 1965 той спря да публикува, спря да се появява на публични събития, заживя в затворения кръг на семейството и шепа приятели, издигна в двора си нова къща, затвори се в нея за да пише в самота.
Журналистите се опитаха да надникнат в живота му, сдобиха се с ругатни, разочарования, съдебни дела. Селинджър спусна и определени забрани върху творчеството си.

„Автор, дръзнал да се опълчи на нормата” е определението на Славенски. Горните действия са жълтурия, същественото е в мотивите на писателя за напускане на света и как се е стигнало до там. Логиката е безмилостна. Било е неизбежно – с неговия характер и писателски морал. Ето го цивилизационният момент.

Демокрацията с основния си белег „свободно гласуване” е длъжна да създава гласуващи. Гласуващият е не какъв да е човек. Той трябва да гласува правилно. За да стане то са потребни усилия. От страна на демокрацията, нали се сещате. Защото в определен момент изборите трябва да се спечелят от някой Бойко, или някой Адолф. Такива юнаци са най-удобните – заради болното си его.

Как се гласува за клиничен случай? Ами с подготвена публика. Точно така – ликвидира се разликата между електорат и публика. Милият доктор Гьобелс – между неговите речи и сегашните пиар техники разстоянието е като между морзов апарат и интернет.

С тази норма не е бил съгласен Селинджър. Оказва се, че даже и правителството на САЩ пряко има пръст в неговото решение. Той не приел да участва, искал да остане чист писател. Пример за подражание? Не, на този етап. Сигурното е, че биографията отваря неподозирани прозорци към творбите му – за който е настроен да чете.