Откъс: "Господарката на чифлика" - класика от Орхан Кемал

Кемал и Гюллю в кадър от сериала по "Господарката на чифлика"

„Господарката на чифлика” (ИК "Хермес") е история в три части, в която Кемал описва живота на обикновените хора в променящото се общество на Турция през първата половина на XX век, техните страсти и любови, разочарования и надежди.

Гюллю е бедно момиче, което работи във фабрика за преработка на памук в Адана. Животът й е суров, но лъчът светлина в дните й е любовта й към Кемал, млад мъж от арабски произход, който също работи във фабриката. Чувствата им обаче срещат непреодолимо препятствие.


Племенникът на богатия чифликчия Музафер харесва Гюллю и решава, че я иска за своя жена. Бащата на момичето вижда в този брак изгодна сделка, чрез която да подобри социалното си положение, и с охота дава дъщеря си срещу солидна сума пари. Въпреки всичко, Гюллю остава непреклонна и отстоява любовта си към Кемал с всички сили. Плановете на баща й Джемшир и брат й Хамза обаче са различни.

Превратностите на съдбата разделят завинаги двамата млади. Гюллю все пак успява да намери утеха и любов в лицето на заможния Музафер бей, за когото се омъжва, и заживява в чифлика. Животът им ги изправя пред много трудности, но никой не е готов за трагедията, която настъпва. Хабип - селянин, чиято земя Музафер заграбва, отмъщава на богаташа за унижението и нещастието си и го убива. Останала сама, вдовицата Гюллю се превръща в господарката на чифлика.

По трилогията „Господарката на чифлика” е заснет един от най-популярните и хитови телевизионни сериали, продуциран от турския Kanal D. Една от главните мъжки роли се изпълнява от Мехмед Аслантуг, известен на българската публика с участието си в ролята на Селим от сериала „Истанбулска приказка”, излъчван в националния ефир.

Орхан Кемал, класикът на турския роман

Орхан Кемал

Орхан Кемал е роден на 15 септември 1914 година в Джейхан, област Адана, в Турция и умира от спонтанен мозъчен кръвоизлив през 1970 година в София, по време на гостуване в България.  От младежките си години Орхан Кемал работи в текстилни фабрики и отблизо се запознава с тежкия физически труд. По-късно преживяванията му ще повлияят сериозно върху творчеството му.

Прогресивните политически възгледи на още младия Кемал му донасят петгодишна затворническа присъда. Тази мрачна страница от живота му обаче е белязана от съдбовна среща. Младежът се запознава с поета Назъм Хикмет – една от най-важните фигури на турската литература. Преживяванията на Кемал през затворническите му години и възгледите му, споделени и оформени от Хикмет, са публикувани в неговите мемоари.

Кемал е считан за един от класиците на съвременната турска литература. Първият му роман е публикуван през 1949 година, а книгите му са преведени на десетки езици. Автор е на 28 романа и една пиеса, както и 12 разказа, а по творбите му има 21 филмови адаптации. Персонажите на Кемал и историите им предизвикват сравнения с големи имена от световната литература като Чарлз Дикенс и Джон Стайнбек.

В знак на почит към личността и творчеството на автора в Турция е основана литературна награда за романи „Орхан Кемал”. Неин носител е и нобеловият лауреат Орхан Памук. Домът на Кемал е превърнат в музей.

Гюллю

Орхан Кемал

Гюллю обаче си мислеше за филма. Точно в този момент си спомни за кадъра, в който младежът целува девойката. А как само Кемал я беше прегърнал през кръста и стиснал здраво! Подмокри се от удоволствие. Колко хубаво беше, колко хубаво. Ех, да бяха с Кемал заедно ден и нощ, и най-вече в едно легло...

Утре Пакизе щеше да я разпита подробно. Отидохте ли на кино? Кой филм гледахте? Какво правихте по време на прожекцията? Целуна ли те? Ама че странна жена беше тази Пакизе от Крит. Беше се женила, развеждала, после още един брак и развод. Вече не искаше да се жени. „Мога да си ходя с когото си искам. Клюки ли? Те са като еднодневките – днес ги има, утре ги няма... Искам всички мъже да са мои. Не мога да им се наситя, момиче, нима ме насилва някой? Всеки си има свой чар. Защо тогава да се обвързвам само с един?”

Гюллю не мислеше така. Мислеше само за Кемал и само него искаше. И до края на дните си искаше да остане само с него. Нали се казва „Да остареем заедно”! Точно така! Искаше само да остарее заедно с Кемал. Пакизе беше сменила толкова много мъже, но какво бе спечелила? Щеше да види тя, ако един ден прихване някоя болест или попадне на някой негодник!

Като си помисли за негодник, се сети за Слепия Тахир. Да, той беше. Нямаше начин да не я е забелязал в киното. Когато излизаше навън да запали цигара, я беше погледнал с крайчеца на окото и леко се беше усмихнал, свиня такава! Със сигурност щеше да каже на Хамза! Е, може би нямаше да му каже, а да му се изпречи на пътя и да каже: „Ходи с всеки, мога ли и аз с нея?”. Нищо, нека това да му каже, но да не споменава на брат й името на Кемал. Да, ама ако се направеше на голямата работа? Тогава щеше даже да преувеличи нещата!

Притесни се.

Какво ще стане, ако му каже? Ще я обеси ли? Как ли не! Само да посмее да я удари. Или да й се кара. Нейните ръце да не берат круши, в нейната уста да няма сливи? Ако й посегне, и тя ще му посегне, ако я напсува, и тя... Друго?

Имаше и още нещо... Слепия Тахир можеше да се изпречи пред нея и да й каже: „Ходиш с всеки, мога ли и аз с теб?”. Тогава ще му се усмихне, ще го обнадежди, а после ще му изпрати Пакизе... Засмя се: „Ще й кажа да отиде да разпита този сляп гадняр. Ще е дар за тази курва. Ще го обладае!”.

Но не се знаеше какво точно ще стане. Трябваше да й харесва все пак мъжът. Ако не харесаше някого, и злато да й дават... Освен това и във фабриката й беше излязло име, че флиртува с другите работници и майсторите. Веднъж излязло ли ти е име, край! Веднага се разпространява из цялата фабрика. Спаси се, ако можеш след това!
Пакизе нямаше да се доближи до Слепия Тахир.

Подразни се. И точно както в други моменти на раздразнение, започна вътрешно да се бунтува: „Ееех... Никой не може да ми се бърка! Не само Слепия Тахир, ами дори и Аллах! Влюбена съм, отишла съм на кино и винаги ще си ходя. Да, на всичкото отгоре момчето е арабин. И какво от това? Ако започнат да бръщолевят лоши неща за него, ще ги разкъсам на парчета!”

Погледна баща си. Беше се отпуснал на рамото на Мемо с тежестта на угоен бик... Ама че сънливец беше! По цял ден спи и пак не може да се наспи. „Сирийски баща”(þam babası - баща без авторитет в семейството”. – б. пр.), помисли си тя. Всъщност това беше израз на Пакизе. Развратна жена, какви ли не изрази знаеше!

Внезапно насочи вниманието си към Залоглу. Ааа... Този младеж да не би да е смешник? Проблем! А й смигаше. Май беше скаран с огледалото. „Абе, ако на света сме само ти и аз, пак няма да те погледна!”

Мъчеше се да избягва погледите му, но понякога, когато очите им се срещаха, младежът... Наистина си беше клоун, истински клоун! Точно като клоуните по байрамите, на които с Пакизе се превиваха от смях. Големият му мустак, поясът на кръста му, чизмите му...

Ако я ядосаше, бога ми, щеше да го набие без проблем! И то като го гони и кара да вика. „Ще му дам да разбере! Вуйчо ми това, вуйчо ми онова. Като вуйчо си е и явно и вуйчо му е същият клоун като него. После пък дядо му, конаците им, ниви, миви, чифлик. Хем разказва за тях, хем ме гледа. Абеее... Поразила го била любовта. Келеш такъв, какво като вуйчо ти е големец? Няма да умра за него, я!”

Кемал можеше да смачка четирима като него!

Времето беше доста напреднало, петлите бяха започнали да кукуригат тук-там. Гюллю се прозяваше. А и пиещите мъже вече бяха без сили. Залоглу се мъчеше да не заспи, но главата му се накланяше на една страна. Мемо се беше облегнал на Джемшир и даже хъркаше. Само бръснарят Решит беше бодър. Радваше се, че младежът се е влюбил, и се чудеше как да се стигне до женитба.