Жена и дявол

Петър Дънов

Една жена била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си – каквото й кажел, тя все противно то вършела. Веднъж, когато искала да седне върху кладенеца, той й казал:

– Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена.

Тя не го послушала:

– Ще седна!

Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата.

Той взел да плаче и да вика:

– Нали ти казах да не сядаш – да беше ме послушала, нямаше да паднеш.

След един час гледа, че от кладенеца изскача един дявол с побеляла коса.


– Какво има? – пита го мъжът.

– А – казал дяволът, – главата ми побеля за един час отгоре от една жена.

Казал това и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай и най-после намислил. Като почнал да посещава домовете, в които имало зли духове, и като употребявал всички средства – заклинания, молитви, за да ги накара да излязат от тия домове, и те пак не излизали, сетил се да каже: “Бягайте, че жена ми иде!”; и тогава всички избягвали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото, като влязла в кладенеца и мъжът й видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само “Бягайте, че жена ми иде!”, пропъжда всички дяволи. По този начин, като пострадал един, хиляди се освободили.

Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петра: “Давам ти ключовете на Царството Божие”, той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие – в това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената.

Из “Многоценният бисер”, Неделна беседа, 19 април 1915 г.



Шейсет мечки


Един българин отишъл в гората да сече дърва. По едно време той чул някакво шумолене между дърветата и като помислил, че това са мечки, веднага се върнал у дома си с празна кола.

– Защо не докара дърва? – запитала го жена му.

– Остави се, шейсет мечки излязоха срещу мене. Като ги видях, уплаших се и се върнах назад.

– Не вярвам да са били шейсет мечки.

– Е, ако не бяха шейсет, поне петдесет бяха.

– И това е невъзможно.

– Слушай, жена, четирийсет мечки трябва да бяха.

– Не говори такива работи!

– Поне трийсет бяха.

– Пак не ти вярвам.

Той намалявал, намалявал, докато стигнал до една мечка.

Най-после казал:

– Да ти кажа истината, никаква мечка не видях, но нещо зашумя между дърветата и аз се уплаших, като помислих, че е мечка, и се върнах назад.

Много хора имат способността да преувеличават нещата. Това се дължи на чувството на преувеличаване, което в тях е особено силно развито. Питам: Каква философия може да има при такова преувеличаване на фактите? Каква философия може да съществува при страха, на който хората се поддават?

Из “Доведи ми го тук”, Неделна беседа, 27 април 1930 г.

От "Притчи" (състав. Григор Добрев), ново издание на ИК "Фама" със 177 притчи, почерпани от беседите на Учителя Дънов. Всяка притча е придружена от тълкованията, с които той онагледява различни аспекти от своето учение.