Избрано от седмицата: Келман, Саган и Кацаров

Петко Тодоров

Даниел Келман е май гениален

Първият разказ от „Слава” на Даниел Келман го няма в съдържанието на книгата, може просто да е небрежност на издателя, но така си е част от играта. С него разказите са девет, имат помежду си по нещичко общо, някакъв промушен детайл от далечния пейзаж на вещите или случките (изд. „Колибри”). Във всеки случай – незначителност, но заради силата на играта задължително остава с подозрението за нещо друго.


Този германец Келман май е гениален. Подозрението е още от  романа „Измерването на света”. А тази не може да е само четвъртата му книга, той не може да е толкова млад и с тънък литературен опит без подозираното качество. Той крачи в белетристичната територия сякаш тя е девствена местност, толкова е сигурен и оправдано самонадеян, че какви са разказите, за какво разказват, защо го разказват, какви са героите, защо са такива - изобщо е без значение.

Чаровният профил на Франсоаз Саган

Тя е достатъчно млада, омъжена за американец, живеят в Париж, той е предостатъчно ревнив и бракът не върви – в романа „Един неясен профил” на Франсоаз Саган (изд. „Фама”). На светско събиране се запознава с противен финансов магнат, той й определя среща и тя, водена нито от разум, нито от чувства, отива. Разочарование. Предлага й нова среща, тя не отива, той идва в дома й, тя тръгва с него, съпругът не успява да я спре. Повод за освобождение, или илюзия за такъв повод.

Много от очарованието на Саган идва от светското общество, където винаги има дами, които почти не се грижат за хляба си и мъже, които се грижат за него някъде извън фабулата. И ставащото тече по ръба между разума и чувствата, винаги има нещо лудо в започването на връзките между героите. Франсоаз Саган. „Един неясен профил” – що за заглавие? Но на нея й отива, отива й болезнено.

"Теория на национализацията” на професор Кацаров дойде след половин век

„Често големите, епохални придобивки на човечеството са рожба на насилието, на революцията. Но това е, може би, предопределение на съдбата, що се отнася за човешкия род: с болка и кръв да се движи по пътя на прогреса, така както с болката и кръвта на майката се ражда човешкият живот”. Това, внимание! – го пише Константин Кацаров за национализацията.

Същият професор юрист Кацаров, когото властта преследва след 1944, който бяга в Швейцария и там приключва живота си. Там написва и обнародва на френски през 1960 внушителната „Теория на национализацията”, веднага я превеждат на испански, на английски, немски, шведски, японски.

Ето я на български (изд. „Сиела”). През 90-те пуснаха другите му книги, тази бе неудобна. Сега излиза по българския ръкопис. Мъдро четиво на трезв мислител и ерудит с непосилно и изненадващо свежо количество хляб за размисъл.