Асен Христофоров възкръсна от Белене

Петко Тодоров

Ето, че може да се пише на чист български за литература: „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене”. Николай Аретов е автор на „първото цялостно представяне на живота и творчеството” му (изд. „Кралица Маб”). Без „научния” жаргон с  комплексарски горделивите и неясни за непосветените думички.


Христофоров е апетитна за преходническото изучаване фигура. Завършил финанси в Лондон, 35-годишен е избран през 1945 за професор, наклеветен за английски шпионин заради общуването с английски дипломати, уволнен от университета, през 1951 го арестуват, лежи няколко месеца в Белене, заселва се в Говедарци, Самоковско и се отдава на писателство и превод.

Аретов го обявява не особено насърчително за „писател по неволя”. „Мацакурци” е повест, позната и като „Вуцидей”. Явява се първи преводач на Джойс. Насърчителното е, че изобщо излиза такова четиво.