page contents Книжен ъгъл: Дайна Чавиано за безкрайната любов
Предоставено от Blogger.

Дайна Чавиано за безкрайната любов

9.1.12

Романът на кубинската писателка Дайна Чавиано Островът на безкрайната любов (Сиела)е смес от история, фантастика и окултизъм с любовна нишка. Сюжетът е съставен от две паралелни линии: едната в наше време, а другата в средата на ХІХ в.

В наши дни млада журналистка (Сесилия) тръгва по следите на къща фантом в Маями, чиито обитатели сякаш крият нещо мистериозно. В същото време се заплита една мистично-романтична история в три други точки на света (в Западна Африка, Китай – Кантон и Испания – Куенка) и в друго време (средата на ХІХ в.).

Намесват се божества и демони на любовта, видими само за жените. Наред с всичко тайнствено и фантастично се обсъждат и много близки и истински неща от живота – познати и непознати, отнасящи се до кубинците, затворени на своя остров и до тези, които са успели да се измъкнат в САЩ.

Дайна Чавиано е носителка на множество награди за испаноезичните си романи. Печели престижния приз  „Азорин” в категория най-добър роман с „Мъжът, жената и желанието”. Романът „Островът на вечната любов” печели първа награда на Florida Book Award в категория за най-добра испаноезична книга, а освен това е издаван на повече от 25 езика, което го прави най-превеждана книга на кубински автор. Родена в Хавана, Чавиано живее в Маями от 1991 година.


- Романът ви „Островът на безкрайната любов” е преведен на повече от 25 езика. Намирате ли разлика между отзивите на читателите, който са го чели в оригинал, и тези на другите езици?

- Откакто книгата беше публикувана на испански през 2006 година се радва на изключителна популярност в Европа, САЩ и Южна Америка, дори и в онлайн пространството. Постоянно получавам писма от читателите на официалния си уебсайт и на страницата си във фейсбук. Ако трябва да бъда честна, не съм забелязала да има разлика в отзивите, независимо от езика  на който е преведена. Мисля, че съм изградила герои, докосващи се до сърцата на читателите въпреки езиковите бариери. Това се потвърждава от фенове, които владеят и испански език, и са прочели книгата в оригинал.
- Книгата е най-превежданото произведение от кубински автор – постижение, благодарение на което литературното наследство прекрачва границите на острова. Кое според вас е специфичното, което привлича световната аудитория конкретно към тази книга?
- Мисля, че има повече от една причина з това явление. Сюжетът на романа покрива повече от 150 години история и пресича 3 континента. Основната линия включва призрачна къща, което се появява и изчезва в съвременния град, древно проклятие, което тегне над поколения жени от една и съща фамилия (само те могат да виждат митични създания), пътуването на една робиня в търсене на свободата, премеждията на китайско семейство, което напуска родината си, и трябва да се адаптира към един нов и непознат свят… Книгата отговаря на широк диапазон от интереси. Мисля, че има за всекиго по нещо: призраци, любов, мистерия, интрига и приключения…
- Следите ли отблизо работата на преводачите? А на издателите и как изобщо бихте описали отношенията с целия екип по издаването на ваша книга?
- Работя лично с всеки един от преводачите си. Помолила съм агентката си да ми предостави списък с координатите на всеки един от хората, както и да дава моя имейл, за да могат да ми задават всякакви въпроси. В резултат от тази комуникация се родиха някои прекрасни приятелства. Горда съм да твърдя, че с някой от преводачите си съм се срещала и лично.
Обикновено подготвям списък на фразите, който няма да намерят в речниците, и се опитвам да ги изясня максимално. Често предоставям и линкове към клипове, снимки и сайтове. Както се казва: „Една снимка е повече от 1000 думи”. Всички преводачи ми споделят, че никога не са имали толкова интензивни работни отношения с автора. Очевидно това им харесва, защото прави работата им по-лесна, а и освен това се наслаждават на снимките и клиповете, които им изпращам.
- Лесно или трудно е за Вас да „пуснете” творбите в нова културна среда?
- Определено е трудно, но това е нещо, към което авторите трябва да привикват. Гледам на книгите си като на мои деца и разбира се, че е трудно да свикнеш с идеята, че детето си се отделя от теб, че идва моментът, когато само разтваря криле и полита. Също както и при родителите, притеснението намалява, ако имаш вяра в онова, което си създал.