Амундсен – Скот: Какво могат човеците

Петко Тодоров

Антарктикът Хавиер Качо разказва най-силната антарктическа драма

Книги за откриването на Южния полюс – море, но „Амундсен – Скот: Дуел на Антарктида” е от професионален антарктик – Хавиер Качо (изд. „Сиела”). Той бил в първата испанска експедиция там, участвал още в 5, като през последните 3 е ръководител на испанската полярна база. Пишещ изследовател.

През октомври 1911 експедициите на норвежеца Руал Амундсен и на британеца Робърт Скот тръгват от крайбрежието на ледения континент към сърцето му. Скот разчитал на специално изобретени моторни шейни, на коне, на специални модерни облекла и на маршрута на сънародника му Ърнест Шакълтън, който в началото на 1909 достига на 180 км от полюса.

Амундсен – на кучешки впрягове, ескимоски одежди и интуицията си за нов маршрут. Англичаните се простили със злополучните шейни и коне още в началото. На 14 декември петима норвежци забиват националното си знаме на Южния полюс, на 17 януари групата на Скот пристига до него. Англичаните теглели шейната сами, докато норвежците се радвали на кучешката тяга. На връщане Скот и другарите му загинали от студ, глад и изтощение.

Прецизно разказана от Качо, историята е с особена емоционалност. Усеща се, че той е разказвачът „отвътре”. Точно 100 години по-късно от Амундсен и Скот няма и помен. Тяхното състезание проблясва великолепно и самотно. Неговата драматургия стои като полиран от времето античен мит.

Да, то е в коварната прегръдка на комерсиализацията, която насетне няма за пусне нищо. И все пак. Забележете: Амундсен се надявал с пътеписа за експедицията да направи бестселър, не станало. Хората се трогнали от намерения дневник на Скот до трупа му с поразителния финал: „Жалко, но мисля, че не мога да продължа да пиша повече. В името на Бог, погрижете се за близките ни”.

Именно драматургичното съвършенство на дуела Амундсен-Скот прави невъзможно повторението му. Той свети там за да показва не какво можем човеците и какво сме, а какво не сме. Не сме способни на антично геройство, а дали някога сме могли да бъдем, е безпредметно размишление.