Полицейски портрет на героя

Хумберт Хумберт. Бях и още съм въпреки злощастията си изключителен красавец със сдържани движения, с мека тъмна коса и някак мрачна, но поради това още по-привлекателна осанка на едрото тяло... чисто очертана долна челюст, мускулеста китка на ръката, нисък глас, широки рамене... Но нали съм само Хумберт Хумберт, върлинест, кокалест, с космати гърди, с гъсти черни вежди и чудноват акцент и о цяла помийна яма, пълна с гниещи чудовища зад паравана на бавната момчешка усмивка. (Владимир Набоков. Лолита. Прев. Пенка Кънева, С., 1991, Народна култура)



Ема Бовари. Тя беше цялата бледа, бяла като платно; кожата на носа й се опъваше към ноздрите, очите й гледаха някак неопределено. Когато намери три сиви косъма на слепите си очи, заговори за своята старост... Клепачите й бяха сякаш нарочно изрязани за нейните дълги любовни погледи, в които зеницата се губеше, а дълбокото й дихание издуваше тънките ноздри и очертаваше месестия ъгъл на устните, които при светлина бяха слабо засенени от лек, черен мъх. (Гюстав Флобер. Мадам Бовари. Прев. Константин Константинов)

Още портрети на литературни герои, създадени по описанията им с полицейски софтуер - тук