page contents Книжен ъгъл: „VІІ състав на Народния съд” – миналото, което трябва да се помни
Предоставено от Blogger.

„VІІ състав на Народния съд” – миналото, което трябва да се помни

5.3.13


Противоречивата и болезнена в национален и европейски мащаб тема за гоненията против българските евреи от края на 1940 до 9.ІХ.1944 г. е разгледана подробно в „VІІ състав на Народния съд“ (ИК „Изток-Запад”) в съставителство и предговор на Върбан Тодоров и Николай Поппетров. Изданието съдържа основните материали от VII състав на Народния съд, който е образуван специално за „съдене на подсъдимите, провинили се като антисемити-фашисти.

Антисемитизмът и фашизмът са сред най-потресаващите белези на изминалия век, причинили смъртта на милиони невинни жертви и оставили траен отпечатък в човешката история. Погрешно смятан за геноцид само над евреите, в действителност Холокоста e отнел живота на милиони представители на други етнически и социални групи – роми, хомосексуалисти, свидетели на Йехова, комунисти, инвалиди...

Годините от 1933 до 1945 г. остават като един от най-кървавите и изпълнени с безмилостна жестокост периоди в човешката история, оказал огромно влияние върху разделението, развитието и оформянето на света такъв, какъвто го познаваме днес.През първата половина на 40-те години на ХХ в. развитието на България също е белязано от тези ключови политически събития, които предизвикват силен вътрешнобългарски и международен отзвук и които имат изключително място в развитието на обществото и държавата. Сред тях са на първо място присъединяването на страната към силите на Оста (влизането й в Тристранния пакт) през 1941 г., както и провежданата в нея антисемитска политика от 1941 до 1944 г., последвана от политическата промяна на 9 септември 1944 г. и провеждането на Народния съд (1944–1945).

Именно основните материали от VII състав на Народния съд (периода февруари–април 1945 г.), който е образуван специално за „съдене на подсъдимите, провинили се като антисемити-фашисти“, съдържа книгата „VІІ състав на Народния съд“. Изданието, с подзаглавие „Едно забравено документално свидетелство за антисемитизма в България през 1941–1944 г.”, разглежда гоненията против българските евреи от края на 1940 до 9.ІХ.1944 г.

Включените в „VІІ състав на Народния съд“ текстове са свързани с два значими кръга от проблеми – този за антисемитската политика в България през 1941–1944 г. и този за дейността на Народния съд през 1944–1945 г. Значението на материалите, поместени в изданието като исторически извор, е пряко свързано както с обществения и научния интерес към посочените ключови събития от съответния период (и по-специално с тези за преследването/спасяването на българските евреи и за Народния съд), така и с въпроса за историческата памет и нейното субективно използване като политически аргумент в публичното пространство.

„VІІ състав на Народния съд“ е втората книга от поредицата „Спасената история“, чието начало постави „Живата истина“ на Павел Милюков. Следва откъс от книгата.

До г-н Министър-председателя проф. Филов,
копие до г-да министрите и народните представители

Димо Казасов

Г-н Министър-председателю! Както Ви е известно, на 6 и половина милиона българи е заповядано пълно мълчание и само на 10 от тях е обезпечена привилегията всичко да говорят, всичко да вършат, всичко да могат. Неми безпомощни зрители на опустошенията, които тая странна привилегия нанася в стопанския и духовния живот на народа, ние, българските граждани, имахме поне утехата, че от тази привилегия се ползват само българските министри и никой друг, освен тях.
Днес обаче тая привилегия е разширена. От нея са ползват Ваши приятели, за да ни делят на „националисти“ и „интернационалисти“, на „патриоти“ и „предатели“, на „спасители“ и „продажници“. Стига се дотам, че с позволението на ръководената от Вас цензура най-видните български писатели, на които мизерията е била винаги неизменната участ, да бъдат обвинени в подкупничество, загдето са казали справедливи думи в защита на българските евреи. Със същите мизерни обвинения бяха украсени и масоните, някои от които стояха от дясната Ви страна на министерската маса, а други – на депутатските банки.
Тъй като при управлението на председателя на Академията на науките всички пътища за защита чрез печата на истината и честта остават задръстени, аз си позволявам, г-н министър-председателю, да Ви отправя следните редове:
В тоя момент Вие събирате в личността си достоянията на пет от най-върховните звания в нашата държавна и духовна йерархия. Вие сте шеф на Българското правителство. Вие сте върховен ръководител на Българското просвещение. Вие сте председател на Българската академия на науките. Вие сте професор в единствения български университет. Вие сте председател на българския „Пенклуб“.
По силата на тоя факт, всеки е в правото си да очаква от вас не само политическа активност и прозорливост, но и респект към общо установените етични норми, към основните повели на нашето народно възпитание, към научната истина, към великите уроци за превратността на историческата съдба, за труженическото дело на писателите. Да очакват от Вас и една тънка чувствителност към всеки опит да се осъждат на морална смърт беззащитни граждани, да се тласкат към безсрамие и буйства подрастващи поколения, да се фалшифицират исторически данни, да се клеймят писатели, общественици, учени и военни, да се свежда до нивото на продажник всеки, който има гордостта да не мисли тъй, както мислят Вашите приятели.
Изпълнен с тия очаквания аз вземам свободата да Ви поставя следните въпроси:
1. Като масон Вие отлично знаете, че българските масонски ложи бяха ултранационалистически гнезда. В тях членуваха всички видни представители на македонското национално движение.
2. Но ако Вие, г-н проф. Филов, сте забравили Вашата масонска принадлежност и Вашия дълг да почитате истината, аз Ви питам: защо като министър на просветата и председател на „Пенклуба“ тъй лесно забравихте дълга си към българските писатели?
С разрешението на ръководената от Вас цензура бе отпечатан и разпространен в хиляди екземпляри един позив, в който най-видни писатели, начело с Т. Г. Влайков и Елин Пелин, са обвинени в подкупничество само защото са направили една доблестна защита на българските евреи.
Каква картина! Калта да се окаже под покровителството на цензурата, а жертвите й – Ваши другари – под охраната на Вашето потънало в мълчание равнодушие. Нима председателят на „Пенклуба“ не разбира, че защитата, която писателите направиха на евреите, е същевременно защита на духовната самобитност на българина, надарена с човечност, справедливост и състрадание към изпадналия в беда? Кой по-добре от писателите знае, че нашият малък и беден народ не може да импонира нито със сила, нито с богатство и че той е силен с чувството, което има за справедливост и е богат със своята човечност.
Когато българският народ изгуби своето съхранено през вековете и характерно за неговия национален облик чувство за справедливост и човечност, той ще загуби своята нравствена и духовна физиономия, своята национална самобитност, своята славянска същност, своя български образ. Но той ще загуби и още нещо! Той ще загуби и своя събиран в течение на дълги години морален капитал, който го е издигнал в очите на света като трудолюбив, толерантен, мирен, справедлив и човечен народ. И защита на писателите е защита на посегателството върху най-скъпоценното съдържание на българската национална душа.
3. Председателят на българския „Пенклуб“ безспорно знае, че в конгресите в Дубровник, Будапеща, Барцелона, Прага, Буенос Айрес, българският писател поиска подкрепата на световни знаменитости за зачитане на българската народност, на българския език, на българската книга в земите, където живеят българи, тъй както българите зачитат наравно със себе си живущите в нашата държава малцинства. Исканата подкрепа бе дадена. И когато днес българският писател защитава равноправието на евреите, той отстоява честта на подписа си, сложен под моралния контракт, сключен в едно общество, за което честта нито е пуст звук, нито е глупав предразсъдък.
4. На четвърто място, аз питам председателя на българската Академия на науките и професора от Софийския университет какъв прием той готви със своя антисемитски закон на българските учени, философи, писатели, художници, композитори в световния ареопаг на същите, дето видни места заемат гениални синове на еврейския народ? Полезно ли е българската млада наука и българските учени да бъдат злепоставени заради социалната истерика, която люлее умственото равновесие на някои?
5. В политическите, стопанските, духовните, научните върхове на големи и малки държави играят видна роля гениални синове на еврейския народ. Войната срещу евреите у нас не може да остане без отражение върху тия среди и не може да не ни постави в нравствен конфликт с обществеността на тия държави, с които нашите интереси ни повеляват да поддържаме и духовни, и стопански връзки. Един богат с голям материален и духовен живот народ, като германския и италианския, може да си позволи лукса на подобен конфликт, но един малък народ като нашия е длъжен да го избегне. Ние се нуждаем от колкото се може повече приятели, от колкото се може повече съчувствия и съдействия. И служат на чужди интереси не тия, които искат да държат открити пътищата на нашия народ за връзка с всички, а ония, които искат да ги задръстят. Какъв странен, какъв чудовищен национализъм да иска да обрече народа си на колкото може по-голяма изолация!
6. Вие оправдавате законопроекта срещу евреите с необходимостта да се отстранят всички влияния и се защити българската самобитност. Но в такъв случай защо си затваряте очите:
І. За 650 000 турци, които като цяло владеят много по-голямо притежание от евреите, които със своя консерватизъм спъват стопанския прогрес на страната и които са обект на чуждестранна пропаганда?
ІІ. За 70 000 румъни, обект на енергична чужда пропаганда?
III. За безбройните чужди училища в България, където хиляди българчета са подложени в най-крехката им възраст на чужди влияния и пропаганда?
Не препоръчвам гонитбата на турци и румъни, но питам: защо виждате сламката, а оставате слепи за гредите?
7. В една земя като нашата, която жадува за стопанска инициатива и експанзия, за да бъдат извлечена скритите в недрата й богатства и възможности, вие започвате поход срещу едно инициативно малцинство като еврейското, което е родено, което живее, което мре и оставя придобитото в земята ни, и го поставяте морално под циганите, които са два пъти по-многобройни от него и които водят един чисто паразитен живот върху снагата на нашето национално стопанство. Благоденствието на страната ли изисква това наказание за стопанската активност и тая привилегия за паразита?
8. Тия и редица други факти не ви ли показват какво странно лицемерие се крие зад борбата с чуждите влияния? Кого ще заблудите, че борбата срещу евреи и масони, които не играят никаква роля в нашия обществен живот, не е плод на чуждо влияние?
Вие имате само едно средство да държите в заблуда народа по тия и редица други въпроси: цензурата и камшика. На тях днес председателят на Академията на науките е поверил грижата да пазят престижа на истината. Но истината въпреки всичко ще възкръсне и в нейната светлина светът ще види, учуден, че председателят на Българската академия на науките вместо с факел се е оказал с камшик в ръката.

Откъс от писмото на  Димо Казасов – министър на пропагандата, до министър-председателя проф. Филов