page contents Книжен ъгъл: Любовен саботаж или 12 пъти Амели Нотомб
Предоставено от Blogger.

Любовен саботаж или 12 пъти Амели Нотомб

30.6.13

В „Любовен саботаж“ (Колибри) Амели Нотомб се разделя с любимата си Япония, за да открие Китай – една от онези държави, които „действат като наркотик“. И където децата на дипломатите водят сурови битки помежду си – така се оказва. Ала тъкмо там тя ще изпита първата си детска любов - към жестоката и недостъпна Елена.

Aмели Нотомб: "Не случайно избрах глагола саботирам. Не знаех нищо за етимологията му, но чувах в него думата сабӝ и мислех за моите тичащи крака. Елена искаше да се саботирам за нея, тоест да се стъпча със собствените си крака. Тичах и си представях, че земята е моето тяло и че го тъпча с дървени обувки, за да се подчиня на моята хубавица, и че ще го тъпча, докато изпадне в агония."

„Това, което наричате мои романи или мои герои, то ме създаде. Преди това не съществувах.
Книгите ми се раждат сами, без обаче аз самата да се чувствам тяхна пленница.“
 
***

Звучи невероятно, но най-четената френскоезична писателка в света е белгийка, родена в японския град Кобе на 13 август, 1967 г. Семейството се оказва аристократично, бащата гради кариера като посланик. Амели е принудена да разпръсне детството и юношеството си в различни държави.

Семейството живее в Япония, докато впечатлителното дете не навършва пет години. После сменят Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма, Ковънтри, Лаос... Понастоящем Амели Нотомб се подвизава предимно в Париж.

Пише от седемнайсетгодишна и сама се определя като графоман. Нейният стил е лапидарен, нестандартен, едновременно бистър и драматичен, прелива от ирония, сарказъм и самоирония и смело флиртува с лудостта, но никога не прекрачва границата на добрия вкус. И нещо много важно. НОТОМБ ДЪРЖИ ДА ЧЕТЕМ КНИГИТЕ Й НА ЕДИН ДЪХ - „БЕЗ СПАСИТЕЛНА ЖИЛЕТКА, БЕЗ РЕЧНИК, НЕВАКСИНИРАНИ, И БЕЗ ВЪЗКЛИЦАНИЯ“.

Творчество
             
През 1992 г. излиза първият й роман - „Хигиена на убиеца“. Оттогава през есента на всяка година на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“.

Дързостта на писателката намира великолепен израз в нищенето на интимни страхове и страсти, в стегнатото, небрежно, често политически некоректно, заковаване на мнения относно културни специфики и клишета.
Отличия

Амели Нотомб е носител на множество призове, а произведенията й са преведени на 15 езика. През 1999 г. й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“, един блестящ авторефлексивен роман. „Нито Ева, нито Адам“ получава награда Флор през 2007 г. В актива си има още Награда Рене Фале, Награда Ален Фурние и Гран При Жионо от 2008 г. „Любовен саботаж“, който е сред първите романи на ексцентричната авторка, печели Наградата за призвание и Шардон При.

Любопитни факти

Амели Нотомб разказва винаги в първо лице, единствено число.

Родственица е на доста политически фигури, включително на Чарлс Фердинанд Нотомб, белгийски министър на външните работи.

Докато живее в Япония, посещава местно училище и научава японски език. Раздялата с тази страна е много болезнена за нея.

На 17-годишна възраст попада в Брюксел за пръв път.

Между 2000 и 2002 г. пише текстове за песните на френската изпълнителка RoBERT.

Ежедневният й режим на писане е фанатичен – желязна дисциплина на ставане в 4 сутринта, пиене на огромно количество чай („с ужасен вкус“) и сядане пред бюрото с тетрадка и химикал Bic в 4 и 10.

Освен че ходи винаги в черно, пише на ръка. На въпроса защо не позлва компютър тя отговаря: Отчасти защото съм глупава. И защото връзката ми с писането е твърде физическа.

АКО НЕ ПИША, СТАВАМ ОПАСНА
                     
„Има много хора, които са постигнали съвършенството да четат, без всъщност да четат. Преминават през книгите подобно на водолази, не ги достига и капчица вода.“
***
„Бог не е шоколад. Той е срещата между шоколада и небцето, способно да го оцени.“
***
„Какво представлява цветето? Гигантски полов орган в зенита на своето неделно блаженство.“
***
„Има само един ключ към знанието и той се нарича желание.“
***
„Тези, които смятат, че четенето е бягство, са много далеч от истината: да четеш, означава да се сблъскваш с реалността в най-концентрирания й вид, което, колкото и да е странно, е по-малко ужасяващо от това да си имаш работа с размитите й форми.“
***
„Аз съм мистик, без религия. Когато бях малка, исках да стана Господ. Сега искам същото.“

***
„...на земята може без всичко друго, но не и без враг.
Без враг човекът е същество окаяно. Врагът, това е Месията.“

(из „Любовен саботаж“, превод Светла Лекарска)