page contents Книжен ъгъл: Защо се самоубиват писателите
Предоставено от Blogger.

Защо се самоубиват писателите

1.7.13

Петко Тодоров

Обяснява го Григорий Чхартишвили, той е Борис Акунин

Като се сети човек, че „Писателят и самоубийството” едва ли щеше да излезе на български, ако под името на автора Григорий Чхартишвили нямаше да се добави в скоби Борис Акунин.

Бащата на Ераст Фандорин и вероятно върхът в световното ретрокриминале е рядко начетен, но и мощен разбирач на културата и литературата. Прочетете които и да било 2 страници от книгата и ще усетите литературната енергия, която избива в романите му.

А тя е преди тях, той изповядва, че тя е виновна за тях: приискало му се след мрачните занимания нещо по-друго.


Чхартишвили държи да не се възприема научно, това били есета, така да е (изд. „Еднорог”, превод Валентина Радинска). В 3 части е: Човекът и самоубийството, Писателят и самоубийството, Енциклопедия на литературицида.

В третата събрал биографии на 350 самоубили се писатели, там са и българските Димитър Бояджиев, Пеньо Пенев, Никола Ракитин, Яворов. Възможно най-подробна анатомия на явлението: защо, как, кога и т.н.

„Всекидневно около 1200 обитатели на Земята убиват себе си, и още седем хиляди и петстотин се опитват да го направят”, брои Чхартишвили.

Хората с творчески професии са от най-изкушените: „Това се обяснява с оголените им нерви, с особената им емоционална незащитеност, и още – с опасната кощунственост на избрания от тях занаят. Всеки човек, който живее не само телесен, но и мисловен живот, рано или късно обмисля възможността за самоубийство”.

„Необясним феномен в света на нравственото”, казал друг автор. Писателската нравственост е по-важна от останалите. Защо – питайте учителките по литература. Встрани от шегата – така е. В нея има решаваща обществена мярка.

Вижте какво става. Февруарско-юнските протести провериха социалната нравственост на българската интелигенция. Защо през февруари не изведоха поне децата си по жълтите павета?

Защо! Защо! Защо! Пътят от Георги Господинов до Гео Милев – Вапцаров е необозримо дълъг. Милорад Павич го казва: „Ако вървиш в посоката, в която твоят страх расте, знай, че си на прав път”.