Книжен ъгъл

Приключи VІІ Национален литературен конкурс „Хермес” за първа книга

За седма поредна година ИК „Хермес“ обявява победителите в станалия вече традиционен Национален литературен конкурс „Хермес“ за млади автори.

Интересът към тазгодишното издание на конкурса бе огромен – в издателството постъпиха общо 135 ръкописа: 60 в категория поезия и 75 в категория проза. Двата ръкописа, които се пребориха с достойната конкуренция и спечелиха конкурса тази година, са:

Десислава Шейтанова - „Диагноза: изгубена“ – победител в категория проза.
Мартин Спасов – „Аз мога да цитирам тишина“ – победител в категория поезия.


Благодарение на този конкурс българските читатели откриха имената на писатели като Вероника Денева, Ина Герджикова, Калин Василев  и много други, чиито книги се радват на сериозен читателски интерес.

През 2013 г. сборникът на Калин Василев „Опити за любов и щастие“ беше   отличен  с голямата награда за белетристика на литературния конкурс „Южна пролет“.

Тази година жури от утвърдени български писатели определи номинираните творби и излъчи победителите в VII Национален литературен конкурс „Хермес“ за дебютна книга на млади автори.


За Десислава Шейтанова  и книгата „Диагноза: изгубена“
Десислава Шейтанова е родена през 1983 г. във Варна. Завършва IV езикова гимназия и специалност „Публична администрация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Печели годишния конкурс на Катедрата по публична администрация и фондация „Лиляна Данева-Бризби“ за научно есе за 2004 г. Магистър по стопанско управление, владее френски, английски и португалски език. Живее в София със съпруга си и любимия си котарак, работи в банка като експерт кореспондентски отношения.

На пръв поглед двадесет и осем годишната Лена е успяла и щастлива жена. Тя е хубава, умна, работи на престижна позиция в голяма компания и е омъжена за любовта на живота си. В свят на криза и несигурност Лена е сред малкото материално и емоционално обезпечени късметлии, но не се чувства щастлива.

Скучното и монотонно ежедневие я поглъща и тя осъзнава, че балансирайки между работата и семейството, е на път да загуби себе си. Тихото недоволство от посредствения начин на живот прераства в сдържан гняв и поражда у нея усещане за безпътица.

На прага на тридесетте, Лена вижда края на младостта и началото на биполярно разстройство. И решава да промени живота си. Преди да е станало прекалено късно...

За Мартин Спасов и книгата „Аз мога да цитирам тишината“

Мартин Спасов е роден през 1985 г. в гр. Шумен. Завършва специалност „Българска филология“ в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. В момента работи в Регионалния инспекторат по образование – Шумен като мл. експерт по организация на средното образование. Обича да чете хубава поезия, а самият той пише от около 3 години.

Отучих тишината да боли
и ням щурец в ухото ми засвири.
Сърцето ми е глупав пилигрим –
пътува и се кланя на кумири.
Напълних самовара с липов цвят
и гледах как потича щедростта му.
Помислих си: „Приятел без ръка
е по-добре, отколкото без рамо“.
На чашата ми кацна гълъб син
и тихо в аромата се удави.
Сърцето е наивен пилигрим.
Разбра, че няма път.
Но продължава.