Той е млад поет, Елизабет I го приема
в двора си, дава му престижна длъжност, после като посланик в Турция се
събужда една сутрин, поглежда се в огледалото: превърнал се е в жена.
На 30 – героят на Вирджиния Улф от „Орландо” (изд. „Колибри”, превод
Иглика Василева). От XVI век скачаме в 1712, после в 1801, в 1928...
Госпожица Орландо се омъжва, живее повече или по-малко двойнствено, но достатъчно комфортно където и когато и да е. „Биографичен очерк”, нарича романа си Улф – на този/тази Орландо.
Приема
се, че е вдъхновен, пък и е показно посветен на интимната й приятелка
Вита Саквил-Уест, бисексуална аристократка, омъжена за бисексуален.
Виртуозна
белетристична игра. Критици и преводачи се забавляват с откриването из
него на действителни лица и обстоятелства. Още се приема, че е
най-четивният и най-четен от романите й, което е жива реклама.
П.Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар