Гаврата на Юрий Андрухович

Докато в „Московиада”, първият му преведен у нас роман Юрий Андрухович показа, че може да пише, в „Дванайсетте обръча” показва, че може да пише интересно (изд. „Парадокс”).

Австрийски фотограф и странна група от местни се качват в планината някъде край Лвов да снимат някакви клипове за „Благотворителна програма Героите на бизнеса – за героите на културата”.

Смахната история, но те са там, разговарят, шляят се, пият до критични моменти, когато някой проронва: „Водката свърши, жената си отиде, кво ше правим?”.

Историята свършва трагично, но не то е важното. Важното е, че Андрухович разказва, за да покаже, че не то е важното. Той се гаври с героите си – нежно, деликатно, приспивно и внушава, че това е единственото възможно и честно отношение.

Припомняме: авангарден украински писател, там върви като може би най-значимият, нещо като жив класик.

П. Т.