Те са младо семейство, живеят във фургон теглен от кон, заседяват се край селища в Ирландия и Англия докато ги прогони полицията, отглеждат кози заради млякото и месото, иначе се прехранват предимно с ориз и киселец, раждат им се дузина деца, от тях оживяват 9, къпят се в локвите и под дъжда, лекуват се с билки, събират старо желязо за продан.
Не крадат.
„Ние не бяхме цигани, макар че местните жители ни смятаха за също толкова голяма напаст и досада”, припомня Рокси Фрийман в „Гореща кръв” (изд. „Апостроф”).
Те се запознават на рокфестивал през 70-те години, тя е богата американка, той свободен дух, избрал живот под небето. И тръгват с хипарски порив.
Рокси е тяхна дъщеря, разказва историята на волното семейство... Която, освен прелюбопитното, търпи прочит и откъм европейската циганска интеграция. Сложна задача, потопена обилно в демагогия.
П.Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар