Анте Томич вдига летвата
„Агнето, печено на шиш, вероятно е най-чистият символ на суровия и примитивен патриархален свят, наричан балкански” – Анте Томич в „Какво е мъж без мустаци” (изд. „Алтера”).
Майката на гурбетчия от Германия му иска старо яке да го метне на плашилото в двора, той й подава чистак ново, за фукня. Съседът видял, метнал й той ново, но да е по-напред облякъл на плашилото си и чистак нова риза.
Първият добавил освен това и чисто нов панталон, другият – вратовръзка и т.н. елечета, шапки, всичко.
Насъбрало се селото, разкопчават плашилата: потници, долни гащи: Еднакви са! „Еднакви, ама дръжки, я вижте в джоба на ризата на моя!” Бръкнали: 100 марки! „Сто марки му бил оставил неговият стопанин в джобчето, че да си има плашилото за харчилък”.
Хърватско село, младичка вдовица се изповядва на младия поп в любов – в изповедалнята. После в селото се връща в отпуск съдържател на автомивка във Франкфурт, черпи на поразия, ще задомява щерка си. Седят в кръчмата, пият, обсъждат, а отвънка събитията се завихрят неочаквано. Селски работи...
Тънкото на балканския хумор е в надиплянето, сложен хумор. Подобно е при чешкия, при руския. Не ще да е просто славянщина, на полски се получава друго.
На Балканите се казва за простия селянин: Добър, ама пие. А за попа: Пие, ама добър. „Преуспелите в живота чистят ухото си с ключ от мерцедес, а не толкова успелите – с червеното връхче на кибритена клечка”.
Българският хумор умря, когато някои автори на „Стършел” решиха, че е по-съвременно през 15 реда да се чува тенекиеният кикот на публиката зад кадър. А върхът на успеха е да ти филмират текста в треторазряден телевизионен сериал.
Хуморът е когато изстържеш от живота злободневието, да не се бърка със сатирата. Има защо и някъде го могат. Хуморът е точно мерило за общественото здраве. Когато най-смешното е мъже актьори да се обличат в женски дрехи, общественото здраве е заминало на майната си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар