От седмицата: Неизвестният, мрачният и студеният

Петко Тодоров

Неизвестният Симеон Радев

„Македония и българското възраждане” излезе най-сетне в планираните от Симеон Радев вид и обем (изд. „Захарий Стоянов”, подготвили за печат Красимир Каракачанов и Цочо Билярски).  Тук са първият том, отпечатан в Скопие през 1943 и почти ликвидиран като тираж и вторият, останал до днес в ръкопис, с изключение на началната му глава. Първата версия на съчинението излиза на френски през 1918.

Между причините за легендата Симеон Радев и неговото несекващо предпочитане са историографската достоверност и литературният почерк, но и все още актуалната му еманципирана мъдрост. Тя опира в пророчество:

„Във време на Възраждането интелигенцията и ръководящата класа са вървели заедно, в неразлъчна взаимност. Там бе тайната на неговите чудни успехи. Такава взаимност е съществувала в българската история само в една друга епоха, епохата на Бориса и Симеона”.

Мрачният Хакан Гюндай

Той е на 28 с дефекти в умственото развитие, умира любимата му, сънува натрапчиво своята смърт, готви самоубийство – в романа „Изхвърляне” на Хакан Гюндай (изд. „Делакорт”). В първата кошмарна сцена научава от родителите си, че се е родил с близнак, че на 3 е застрелял с пистолета на баща им брат си, че те обявили него като жертва и той живее с братовото име.

Като литература – превъзходна завръзка, но как се чете роман, в който в първите 50 страници не се случва нищо? Това е Гюндай, не е белетристична дъвка. Най-мрачният глас от обилно превежданите сега турски писатели. Не е важно дали горното е истина, не е важно колко от следващите събития се случва материално, или в съзнанието на героя.

За Гюндай е важно да изведе романа си. Извежда го. А такива неща са литературно самочувствие: „Гласът му се превърна в насекомо и се разходи по стените”.

Поетът Студена планина

Преведоха от китайски „Стихове от студената планина” на Ханшан (изд. „Изток-Запад”, превод Антоанета Николова, Марко Клисурски, София Катърова). „Ханшан” е студена планина, поетът е известен с това прозвище, защото творил като отшелник на свещената за даоистите планина Тиентай около VIII век, името му е неизвестно.

Вдъхновил бийт-творците през 60-те, Джак Керуак му посветил „Бродягите на Дхарма”, великият хайку поет Мацуо Башьо се влияел от него.

Думата „ребус” се натрапва в послеслова. Стиховете на Ханшан подлежат на дешифриране – заради даоистките внушения, заради особеностите на китайските иероглифи, заради какво ли не. Остава и за непосветения: „Самотно лунно колело над планината/ огряна до прозрачност празнота...”, „Не ме упреквайте че слаб съм и без сили/ от толкова тъга се изтощих”... Вечно е вечното, изречено като за първи път.