От седмицата: Архангели, скръб и пухени възглавници

Петко Тодоров

Кои са архангелите

„Православната църква почита седем архангела – Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриел, Салтиил, Йехудиил и Варахиил... Те пазят, изпитват хората, наказват ги, изпълняват различни задачи, поставени от Единия Бог”, припомня Мони Алмалех в „Архангелите в Библията” (АИ „Проф. Марин Дринов”). „Стремежът е да надникна в езиковата структура на термините и имената от каноничните и второканоничните книги, защото от опит знам, че това дава нови и неочаквани резултати, които са научни, но могат да съперничат на много мистични мнения”, така той мотивира изследването.

Като че ли не си даваме сметка за дефицита на точно такива текстове. Телевизионните новини съобщават: „Днес е денят на еди-кой си светия, прави се еди-какво си, яде се еди-какво си...” Ала културата почва след информацията. Вярно, вярващи сме, но не съвсем, и все пак, ние сме измерими с културата си.

Тропикът на скръбта по Джулиан Барнс

Един французин е в основата на въздухоплаването и фотографията – Феликс Турнашон, преименуван на Надар. Той стига пръв до снимките от въздуха. Припомня го Джулиан Барнс в първата част на „Нива на живот” (изд. „Обсидиан”). В нея се появяват Сара Бернар, тя опитала летенето с балон и друг един практикуващ това летене, англичанин. Втората част е за неговото влюбване във великата актриса Бернар.

Писателят разказва историята на първите полети с балон. Няма значение дали е точен във фактите и обстоятелствата, важното е в разказването. И във възможността в толкова възторжения епизод от историята на човечеството да се забележи и разкаже някоя строго лична история. Третата част е откровено строго лична – Барнс споделя скръбта по изгубената си съпруга. Пресича съкрушен „Тропика на скръбта” за да покаже накрая: ето затова става дума, това е книгата ми.

Внимавайте с пухените възглавници!

Те са щастливо женени, изневиделица в месеците след сватбата тя почва да линее необяснимо. Лекарите вдигат рамене, положението се влошава, стига се до окончателна нераздяла с леглото и издъхване. Той е обезумял. Случайно установява, че нейната пухена възглавница тежи повече от обичайното, разпаря я и намира на дъното странно пихтиесто същество. Оказва се почти невидим паразит по птиците. Комуто обаче човешката кръв дарява необикновен живот. Той е изпил младоженката. В разказ на Орасио Кирога от „Нощ в райската градина” (изд. „Колибри”, превод Николай Тодоров).

Корените на магическия реализъм? Защо не. Уругвайският писател (1878-1937) е удобен за подобни литературоведски упражнения. Но и да не е чувал за това литературно течение, човек се заслушва в разказите на Кирога, защото в тях се дочува отчетливо вечното му стъписване пред необяснимото.