page contents Книжен ъгъл: Истинският роман на Пер Петершон
Предоставено от Blogger.

Истинският роман на Пер Петершон

26.11.13

Петко Тодоров

Скандинавците четат повече и литературата им е друга

Той е на 13, сестра му е с 2 години по-малка, близначките са съвсем невръстни. Майка им ги напуснала, бащата работи като боклукчия, вечер насинява и смила четиримата с ритане. Не използва ръцете си, само с ботуши. Докато един ден на момчето му писва, вдига бухалката и пречупва крака на баща си. Напуска ги и той. Това – през 60-те години, в Норвегия и в романа „Отказвам” на Пер Петершон (изд. „Делакорт”).

Иначе обществото им е подредено още тогава. Което не означава автоматично, че всеки един в това общество е подреден, даже напротив. В центъра на романа са две момчета – онова и най-добрият му приятел. Срещат се съвършено случайно след 35-годишна раздяла, срещата отприщва спомени и размисли.

Романите на Петершон са абонирани за големи литературни награди и има защо. Силно северен писател. Особено в „Отказвам” няма и сянка от патос. И в същото време непоносимо проникновение.

Припомняме: в Южна Европа, при нас те са литературно неотделими. Затова и маниерността е подлата маска на литературата от нашенските краища. И друго: обстоятелствеността. При нас е досада, при тях същото проникновение. За героите на Петершон местата и вещите са сигнали на изчерпано битие, нещо повече – на изчерпан смисъл. Погледнато откъм чистото действие, героите сякаш се движат по географска карта.

Романът на Петершон е отсъствието на всички подли литературни маски. Дотолкова, че във финала може да се подозре естетическа изневяра – там човешкият живот е събран в кутия от обувки. Леко изнервящ метафоризъм... Съвсем встрани от темата: белетристиката на Петершон обяснява силата на новото скандинавско криминале.

Скандинавците четат! Удивителната е заради дефицита на  изобразителен мащаб в двете думи пред нея. Петершон е възможен при четене с удивителна. Ако имаше начин да им вземем от четенето! Както ние им даваме кухня – нали в Европа са шик италианските, гръцките, сръбските ресторанти, а не норвежките. Или както им даваме музика. Ами „АББА”? Ами Ролф Ловланд?