Да се влюбиш в Чарлс Линдберг

"Хермес" представя Мелани Бенджамин и „Жената на авиатора“

Двадесет и една годишната Ан, дъщеря на американския посланик в Мексико, прекарва по-голямата част от живота си в сянката на баща си и красивата си по-голяма сестра. Тя е възпитаничка на престижния университет „Смит“ и тайно мечтае за писателска кариера.

Баща й поканва любимеца на Америка, полковник Чарлс Линдберг, да им гостува за коледните празници. Младият авиатор извършва първия полет без кацане над Атлантическия океан. Невероятното постижение го превръща в герой и му спечелва обожанието на целия американски народ. Очарована от славата и величието му, Ан смята, че именитият пилот дори не я е забелязал. Но греши.   


Чарлс е привлечен от деликатността и скромността на Ан, която се влюбва в него. Само няколко месеца след първата им среща той й предлага брак. Сватбата им превръща Ан в знаменитост, чийто личен живот е от огромен интерес за медиите. Тя става първата жена пилот на безмоторен самолет в Америка и дясна ръка на Чарлс, с когото се впускат в незабравими приключения. Въпреки големите си лични постижения, Ан остава в сянката на Линдберг, който постепенно се отдалечава от нея.

На петдесет години Ан изпитва потребност да бъде нещо повече от жената на авиатора и майка на шестте му деца. Тя осъзнава, че животът предлага неограничени възможности за промяна и щастие. И че никога не е късно да извоюваш независимостта си.

Мелани Бенджамин, авторката на „Жената на авиатора“ (Хермес) е родена в Индианаполис, щата Индиана. Като малка мечтае да стане световноизвестна актриса и да спечели Оскар. Завършва местния университет и започва работа в театъра. Там среща бъдещия си съпруг и двамата се преместват в Чикаго. Посвещава времето си на театъра и отглеждането на двамата си сина.

На тридесет и седем години Мелани осъзнава, че никога не е късно да промениш живота си и започва работа като журналист. В продължение на години пише статии за регионални вестници и списания преди да се осмели да създаде първия си роман - история, вдъхновена от действителни случаи и личности. Истински успех обаче постига с третия – „Жената на авиатора“, който още с появата си попада в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.

Докато извършва проучванията си за романа, авторката си дава сметка колко малко хора са запознати с истината за живота на Ан Линдберг. Това я мотивира да разкаже историята й и да открехне завесата на брака й с любимеца на Америка Чарлс Линдберг. Следва интервю с Мелани Бенджамин.

Впечатлена съм от вътрешната сила и решимост на Ан Линдберг и от авиаторските й постижения

-  Защо решихте да напишете роман именно за Ан Линдберг?-  За да си отговоря на въпроса какво точно хората харесват в семейство Линдберг. И най-вече: исках да направя Ан героиня на собствената й история, тъй като тя често е засенчвана от доминиращата личност на Чарлс Линдберг - както по отношение на писменото й наследство, така и по отношение на начина, по който я възприемат хората.
- „Жената на авиатора“ се радва на голям читателски интерес в и извън Америка. Очаквахте ли успеха на третата си книга и на какво според вас се дължи той?
-  Не съм сигурна дали го очаквах, но определено силно се надявах „Жената на авиатора“ да се хареса на читателите. Вложих много време и усилия в написването на този роман и извършването на нужните справки и проучвания за живота на семейство Линдберг. В хода на процеса почувствах Ан близка и осъзнах, че ще направя всичко по силите си историята й – на една изключително интелигентна, смела и упорита жена – да достигне до възможно най-много хора.
-  Какво е съотношението истина – художествена измислица в романа ви?-  След написването на три романа, вдъхновени от истински истории, знам, че винаги ще има читатели, които искат да знаят кои части съм си измислила и кои са се случили в действителност. Моят отговор е: аз измислям емоционалната истина, взаимоотношенията и причините историческите личности да постъпват по един или друг начин. Искрено вярвам, че личният живот може да се изследва само в роман, не в биографиите – или дори в дневниците и писмата. Защото дневниците и писмата биват подлагани на автоцензура още в процеса на написването им; невъзможно е да си напълно откровен по отношение на себе си. Надявам се творбата ми да вдъхнови читателите да проучат допълнително живота на героите.
 - Смятате ли, че Чарлс и Ан Линдберг  едни от първите знаменитости?- О, да, определено, известността на Ан е съизмерима с тази на принцеса Даяна. Ан е трябвало да се дегизира, за да отиде на театър, не е можела да отвори входната си врата, защото отпред постоянно имало хора, които се надявали да я зърнат. За разлика от голяма част от съвременните знаменитости обаче Чарлс и Ан Линдберг не са желали известността. Те не са разбирали огромния медиен интерес към тях и са правели всичко по силите си той да не пречи на живота им. Чарлс не извършва полета си от Ню Йорк до Париж без кацане, за да остане завинаги в американската история, а защото сам си отправя това предизвикателство.
- Били ли са семейство Линдберг приятели с Амелия Еърхарт, една от първите жени-пилоти и първата жена, прелетяла над Атлантичеслкия океан?
- Официално и двамата са се възхищавали на таланта и постиженията на Амелия. Мисля, че в същото време обаче са се забавлявали с опитите й да промени външния си вид, така че максимално да прилича на Чарлс. Амелия се подстригала късо и започнала да се облича като любимеца на Америка, постепенно превръщайки се в женския му вариант.
- И накрая, след като написахте роман за Ан Линдберг, смятате ли, че опознахте жената на авиатора?- Да, въпреки, че Ан се е старала да не допуска хората до себе си и да не разкрива истинската си същност пред света. Впечатлена съм от вътрешната й сила и решимост, както й от изключителните й авиаторски постижения. Но бях буквално пленена от отношенията им с Чарлс, две необикновени и коренно различни личности, които заедно достигат  както неподозирани висини, така и дъното. Гледайки снимките й ми се струваше, че долавям блясък в очите й, дълбоко скрита дори от самата нея сила, която се опитах да разкрия на читателите.