page contents Книжен ъгъл: Световната война се отлага за следващото поколение
Предоставено от Blogger.

Световната война се отлага за следващото поколение

28.4.14

Петко Тодоров

Пол Хърст разказа XXI век

„Представете си населението на Индия да има решаващата дума, какво да се прави с брутния вътрешен продукт на Германия”, вмята Пол Хърст във „Война и сила през XXI век” – отрезвяващ аргумент срещу идеите за наддържавна демокрация.

Тези аргументи са негово силно предимство (изд. „Труд”). Съхраняването на териториалната държава е основният му извод. За което анализира войните и държавнотворските процеси от Ренесанса насам за да ни каже: Ситуацията от началото на XXI век не е нито уникална, нито изненада.

Но за британския социолог и политолог то не е последна дума. Какво ни чака през сегашния век? Нищо ново през първата му третина. Към средата на века богатите държави може да се сдобият с „евтини, но умни оръжия”, а светът с екокатастрофа. Физическите измерители: силно ограничаване на енергийни източници, на питейна вода и на земеделска земя.

Проблемът е, че най-вероятно то няма да се случи постепенно, а със скорост, която изключва каквато и да било подготовка. „Трябва да се предположи”, пише Хърст, че в последната третина на века тази криза ще предизвика „силни конфликти между народите и че ще се стигне до евентуална ограничена употреба на оръжия за масово поразяване.

Естеството и изходът от подобни конфликти са извън сферата на прогнозите”. Да му мислят днешните млади.

Друго предимство на Хърст е трезвият западоцентризъм. Той може да изпише: „Кризата в бивша Югославия се корени в мирния договор от 1918 година”, или „Международният валутен фонд на практика е плутокрация”, че алчността на богатия Запад е важната световна болест и др. такива.

Но той е в състояние и да нареди двете основни опасности пред света: екокризата и Китай. Падането на Берлинската стена смени една студена война с друга.

Хърст е само респектиращо съчетание от ерудиция и еманципация. Кога ще поискаме да чуем какво мислят китайците?

Хърст мисли: „Проблемът днес е, че системата няма надеждни гробари: съществуват сили, които може да смутят спокойствието на богатите, но не и да ги заместят”.