Петко Тодоров
Пол Хърст разказа XXI век
„Представете си населението на Индия да има решаващата дума, какво да се прави с брутния вътрешен продукт на Германия”, вмята Пол Хърст във „Война и сила през XXI век” – отрезвяващ аргумент срещу идеите за наддържавна демокрация.
Тези аргументи са негово силно предимство (изд. „Труд”). Съхраняването на териториалната държава е основният му извод. За което анализира войните и държавнотворските процеси от Ренесанса насам за да ни каже: Ситуацията от началото на XXI век не е нито уникална, нито изненада.
Пол Хърст разказа XXI век
„Представете си населението на Индия да има решаващата дума, какво да се прави с брутния вътрешен продукт на Германия”, вмята Пол Хърст във „Война и сила през XXI век” – отрезвяващ аргумент срещу идеите за наддържавна демокрация.
Тези аргументи са негово силно предимство (изд. „Труд”). Съхраняването на териториалната държава е основният му извод. За което анализира войните и държавнотворските процеси от Ренесанса насам за да ни каже: Ситуацията от началото на XXI век не е нито уникална, нито изненада.
Но за британския социолог и политолог то не е последна дума. Какво ни чака през сегашния век? Нищо ново през първата му третина. Към средата на века богатите държави може да се сдобият с „евтини, но умни оръжия”, а светът с екокатастрофа. Физическите измерители: силно ограничаване на енергийни източници, на питейна вода и на земеделска земя.
Проблемът е, че най-вероятно то няма да се случи постепенно, а със скорост, която изключва каквато и да било подготовка. „Трябва да се предположи”, пише Хърст, че в последната третина на века тази криза ще предизвика „силни конфликти между народите и че ще се стигне до евентуална ограничена употреба на оръжия за масово поразяване.
Естеството и изходът от подобни конфликти са извън сферата на прогнозите”. Да му мислят днешните млади.
Друго предимство на Хърст е трезвият западоцентризъм. Той може да изпише: „Кризата в бивша Югославия се корени в мирния договор от 1918 година”, или „Международният валутен фонд на практика е плутокрация”, че алчността на богатия Запад е важната световна болест и др. такива.
Но той е в състояние и да нареди двете основни опасности пред света: екокризата и Китай. Падането на Берлинската стена смени една студена война с друга.
Хърст е само респектиращо съчетание от ерудиция и еманципация. Кога ще поискаме да чуем какво мислят китайците?
Хърст мисли: „Проблемът днес е, че системата няма надеждни гробари: съществуват сили, които може да смутят спокойствието на богатите, но не и да ги заместят”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар