За Буда като християнски светец и историческия Иисус

Петко Тодоров

„Дала обет за непорочност с мъжа си, царя, Майа е оплодена в една пълнолунна нощ, когато сънува как бял слон „с шест бивни”, прониква в десния й хълбок.

По време на също така чудотворната бременност детето е пазено в ковчеже от скъпоценни камъни в корема на Майа, като една единствена капка еликсир служи за негова храна” – непорочно зачатие по древноиндийски – на бъдещия Буда. 563 години преди Христовото – припомня го Софи Роайе в „Буда” (изд. „Рива”).

Но Буда е историческа личност, това е негова историческа биография. И по неизбежност история на будизма и на пътя му към Запада. Състезанието на немец и англичанин през XIX век за откриване на родното място на Буда напомня по драматизъм и интрига похода към Южния полюс.

Защо знаем толкова малко за историческия Иисус? „Защото докато е бил жив, на него не са гледали като на нещо повече от незначителен селянин от галилейските пущинаци и защото месианската му мисия – колкото и историческа да се окаже – не е нещо необичайно в Палестина през I век сл.Хр.”, обяснява Реза Аслан в „Зилот. Животът е времената на Иисус от Назарет” (изд. „Сиела”).

Биографията на историческия Иисус е и пътеводител в раждането на християнството... Малка изненада:  житията на християнските светци Варлаам и Йоасаф копират житето на Буда, доказано е, припомня Роайе. Какво ли не е минало по пътя на коприната...

Пише го Виктор Юго: „Всъщност историята и легендата имат еднаква цел – да нарисуват под образа на моментния човек вечния човек”.