page contents Книжен ъгъл: Сара Уотърс спира времето в „Крадлата”
Предоставено от Blogger.

Сара Уотърс спира времето в „Крадлата”

17.11.14

Петко Тодоров

„Крадлата” е отново невъзможно ретро

Нищо ново под слънцето, е единственият възможен коментар към откъсите от английска еротична белетристика от втората половина на XIX век, да, Викторианска Англия – в контекста на отшумяващата пазарна „Крадлата” еуфория около нечувания бестселър „50 нюанса сиво” и неговите неизбежни последователи.

Откъсите, цитирани от Сара Уотърс в „Крадлата” (изд. „Алтера”). Библиограф и библиофил събрал в провинциалното си имение тази литература, най-пълната библиотека в страната, задължава 12-годишната си племенница-сираче да му чете всекидневно книгите и съставя каталог. Това до 17-тата й годишнина.

Когато дама от лондонски бордей на крадци привежда в изпълнение плана си. Галантен мошеник ще накара онова момиче да се влюби в него и да се оженят. За да получи тя големите пари от завещанието на майка й, а той да я затвори в лудница и т.н.


Сюжетните обрати слагат в малкия си джоб сценаристите на турските сериали. Определят романа и като готически, и като ретрокрими и като какво ли не.

Уотърс е невъзможен ретрописател, каквато беше и в „Нощна стража”, където възпроизведе военновременен Лондон. Майсторлъкът й е в спиране на времето. Сега нейният лондонски XIX век е непреклонно свидетелство, че няма време по-нататък, намираме се там безпрекословно.

Струва си някой по-начетен да разтълкува как го постига. Тя комай няма роман, който да се е разминал с купища от награди. Явно е усилено четящ писател. Не можеш да си изсмучеш от пръстите, че поръсеният със сол гол охлюв съска.

Реалиите от съответната епоха са едно, а тя има и таланта да я възпроизвежда без да ги тика в очите на читателя. Тук е тънкият момент. Тя разказва, минавайки през реалиите без да се обръща специално към тях, както би разказвала съвременен сюжет. И читателят е потопен до козирката.

Има и друго. Обесването като публична екзекуция отдавна не е вдъхновяващо развлечение за тълпата. Но епохите не променят чувствителност и потребност от преживяване. Век и нещо по-късно страхът и ужасът са просто платена стока.