Петко Тодоров
Той е силна литература, доказва го Лиляна Джурович
Тя е на 11, майка й умряла при раждането, баща й загива в битка с турците, годината е 1873, богатият иноземец я взима за снаха, на прага я посреща свекървата със стъклена чинийка и мед в нея, свекърът й подава нар, по-късно свекървата обяснява: За да бъде къщата й пълна с деца, както нарът със семена. Две години ще спи при свекървата, тя ще я обучава, после ще я омъжат за сина. Кръстиня.
Тя поставя началото на „Женско родословие”, роман на Лиляна Хабянович Джурович (изд. „Унискорп”). За 22 години 13 деца. Шест момичета и шест момчета, момчетата умират веднага, седмото – по-късно.
„По-добре синово бунище, отколкото зетьово огнище”, казват хората и тя носи цял живот проклятието „гробарка”, заради погребаните мъжки чеда. Свекърът, израснал като беден авантюрист, се е замогнал от иманярство и живее с греха, че е похитил древен гроб заради злато. И древните богове го лишават от наследник. Разказва внучката на внучката на Кръстиня. Тя най-сетне отглежда момче. Женска мъка.
Той е силна литература, доказва го Лиляна Джурович
Тя е на 11, майка й умряла при раждането, баща й загива в битка с турците, годината е 1873, богатият иноземец я взима за снаха, на прага я посреща свекървата със стъклена чинийка и мед в нея, свекърът й подава нар, по-късно свекървата обяснява: За да бъде къщата й пълна с деца, както нарът със семена. Две години ще спи при свекървата, тя ще я обучава, после ще я омъжат за сина. Кръстиня.
Тя поставя началото на „Женско родословие”, роман на Лиляна Хабянович Джурович (изд. „Унискорп”). За 22 години 13 деца. Шест момичета и шест момчета, момчетата умират веднага, седмото – по-късно.
„По-добре синово бунище, отколкото зетьово огнище”, казват хората и тя носи цял живот проклятието „гробарка”, заради погребаните мъжки чеда. Свекърът, израснал като беден авантюрист, се е замогнал от иманярство и живее с греха, че е похитил древен гроб заради злато. И древните богове го лишават от наследник. Разказва внучката на внучката на Кръстиня. Тя най-сетне отглежда момче. Женска мъка.
Семейна сага е излишно определение, жанрът е без значение. Припомняме: много четена у тях писателка, у Сърбия се чете много, четат се лакомо сегашни сръбски писатели, Белградският панаир на книгата е най-големият на Балканите. Този е по-монолитен от предишните й преведени у нас романи.
Става за учебник на нашенските писатели постмодернисти, дето се нахвърлиха на ретрото. Заради мярата в архаизирането на езика, толкова тънка, че архаизирането не се усеща, усеща се резултатът му. Заради притчовото внушение на всяка от сцените. Заради отказа от злободневния поглед към историята и замяната му с универсални човешки измерения.
Доловихме литературната общност на Милорад Павич и Орхан Памук, долавяме я и в следващите автори от запад и югоизток, че даже и от север. Балканизъм отвсякъде. Който ни отказва да дирим сметка на своите постмодернисти.
„Къде е границата на издържливостта? Моли се на Бога никога да не разбереш това!”, завещава бабата на разказвачката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар