page contents Книжен ъгъл: САЩ и презрението към света
Предоставено от Blogger.

САЩ и презрението към света

17.1.16

Джоузеф Стиглиц*

Из книгата „Голямото разделение“ (ИК „Изток-Запад“) със статии от авторитетни издания като „Ванити Феър“ и „Ню Йорк Таймс“

Американските бюджетни и търговски дефицити достигнаха рекордни висини при президента Буш. Разбира се, дефицитите сами по себе си не е задължително да са парализиращи. Ако една фирма взема заем, за да купи машина, това е нещо хубаво, а не лошо. През последните шест години Америка – нейното правителство, семействата, страната като цяло – заемаше, за да поддържа потреблението си. Междувременно инвестициите в основен капитал – заводи и оборудване, които допринасят за увеличаването на богатството ни, – намаляваха.

Какво е влиянието на всичко това нататък по веригата? Темпът на растеж на американския стандарт на живот почти със сигурност ще се забави, а може дори да настъпи и спад. Американската икономика би могла да понесе доста удари, но никоя икономика не е непобедима, а нашите слабости са очевидни за всички. Както рязко спадна доверието в американската икономика, така спадна и стойността на долара – с 40% спрямо еврото от 2001 г. насам.

Бъркотията във вътрешните ни икономически политики има своето съответствие и в политиките ни в чужбина. Президентът Буш обвини китайците за огромния ни търговски дефицит, но повишената стойност на юана, тласната от него, просто ще ни накара да купуваме повече текстил и облекло от Бангладеш и Камбоджа вместо от Китай; дефицитът ни ще си остане непроменен.

Президентът заявяваше, че е привърженик на свободната търговия, но въведе протекционистки мерки в полза на американската стоманодобивна промишленост. Съединените щати настояваха упорито за серия двустранни търговски споразумения и притискаха по-малките страни да приемат всевъзможни тежки условия, като например удължаване на патентите за лекарства, изключително необходими за борбата със СПИН. Ние оказвахме натиск за отворени пазари по цял свят, но попречихме на Китай да купи „Юнокал“ – малка американска нефтена компания, повечето от чиито активи се намират извън Съединените щати.

Нищо чудно, че протести срещу търговските практики на САЩ избухнаха на такива различни места като Тайланд и Мароко. Но Америка отказа да направи някакви отстъпки – отказа например да предприеме каквито и да било решителни действия за премахване на нашите огромни селскостопански субсидии, които изкривяват международните пазари и вредят на бедните фермери в развиващите се страни. Това упорство доведе до провала на преговорите, които трябваше да отворят международните пазари. Както и в толкова много други области, президентът Буш работеше за подкопаването на мултилатерализма – идеята, че страните по света трябва да си сътрудничат, – и за замяната му с една система на американско господство. В крайна сметка той не успя да наложи американското господство – но успя да отслаби сътрудничеството.

Дълбокото презрение на правителството към световните институции бе подчертано още веднъж през 2005 г., когато то номинира Пол Улфовиц, бившия заместник-министър на отбраната и главен архитект на войната в Ирак, за президент на Световната банка. Предизвикал широко недоверие от самото начало и скоро заплел се в противоречиви лични отношения, Улфовиц се превърна в компрометираща фигура на международната арена и бе принуден да се оттегли след по-малко от две години на поста.

Глобализацията означава, че американската икономика и останалият свят стават все по-взаимопреплетени. Да вземем например онези лоши американски ипотеки. След като семействата не успяват повече да ги плащат, собствениците на ипотеките се оказват притежатели на безполезни листи хартия. Учредителите на тези проблемни ипотеки вече са ги продали на трети страни, които са ги обединили по непрозрачен начин с други активи и са ги прехвърлили по-нататък на неидентифицирани следващи страни.

Когато проблемите станаха явни, световните финансови пазари се изправиха пред истински сътресения – беше открито, че лоши ипотеки за милиарди са били скрити в портфолиа в Европа, Китай и Австралия и дори във водещи американски инвестиционни банки като „Голдман Сакс“ и „БеърСтърнс“. Индонезия и други развиващи се страни – на практика невинни свидетели – пострадаха, когато рисковите премии по света се покачиха рязко, а инвеститорите изтеглиха парите си от тези нововъзникващи пазари, търсейки по-сигурни убежища. Ще са нужни години, за да се оправи тази каша.

Междувременно ние станахме зависими от други държави за финансирането на собствения ни дълг. Днес само Китай държи над един трилион долара в държавни и частни американски дългови книжа. Трупащите се заеми от чужбина през шестте години от управлението на Буш възлизат на около 5 трилиона долара. Най-вероятно тези кредитори няма да си поискат заемите – ако го направят, ще стане световна финансова криза. Но има нещо странно и обезпокоително в това, че най-богатата страна в света не е в състояние да живее дори приблизително в рамките на средствата си. Така както Гуантанамо и Абу Граиб урониха моралния авторитет на Америка, така и фискалното домоводство на правителството на Буш урони нашия икономически авторитет.

Превод Елена Филипова

*Джоузеф Юджийн Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет, роден на 9 февруари 1943 г. Стиглиц е автор на седем книги, последната от които е „Голямото разделение“. Бил е председател е на Съвета на икономическите съветници и главен икономист на Световната банка. Носител е на Нобелова награда за икономика през 2001 г. и на медал „Джон Бейтс Кларк“. Определян е като един от четиримата най-влиятелни икономисти на нашето време, а през 2011 г. „Тайм Магазин“ го поставя в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.
Според Джоузеф Стиглиц огромното неравенство в Щатите не е в резултат от неумолимите закони на икономиката, а е въпрос на политика и е напълно възможно да се предприемат действия за неговото преодоляване. Нобеловият лауреат обяснява , че икономиката и политиката се преплитат в порочен кръг, в който по-голямото икономическо неравенство се превръща в политическо. Той смята, че демокрацията се нуждае от реформи, които да засилят отговорностите на управляващите. Самите управляващи трябва да се съобразяват с интересите на хората, което е път за преодоляване на голямото разделение. Различната политика води до по-добри икономически постижения, което пък ще доведе до по-ниски нива на неравенството.