Алтернативата Анжел Вагенщайн

Петко Тодоров

Събраха неговите есета и други драскулки

„Никъде по света – включително в Лондонското Сити и на Уолстрийт – не са забравени или забранени думичките „капитализъм”, „социализъм”, „експлоатация”, „работническа класа”, „хора на наемния труд”, „коопериране”, „солидарност”, роптае Анжел Вагенщайн в есе от „Серенада за балканска гайда” (изд. „Синева”). „Есета и други драскулки” е жанровото му самоопределение.

Ето я мисията на книгата. Единствено тя равнопоставя словото, недопускано извън тяснопартийни медии и ползвано в най-добрия случай за медийна боксова круша.

Автор на 50-ина филмови сценария, снимани в 8 държави. Неговият „Звезди” (1959) е със Специалната, пак главно „С” – награда в Кан, обявен сред 10-те най-добри немски филми за столетието през 1995, защото е сниман от немски режисьор, но у нас и с българска актриса в главната роля, по нашенски сюжет. И е във френската енциклопедия „1000 най-добри филми на световното кино от всички времена и епохи”. С държавни награди за литература и изкуство на Франция, Германия, Испания, с Европейската награда за литература „Жан Моне”.

За сетен път се чудим: каква ли щеше да е врявата около този човек, ако нямаше смъртна присъда през 1943 като участник в Съпротивата, с главно „С” и с извинение за политическата некоректност, и неучастник в оперетата „Хвърляне на партийни книжки” през 1989-90-та?

Той не понася капитализма. Не понася олайняването на Българската антифашистка съпротива, премълчаването на срамните и унизителни епизоди от нашенското участие в холокоста. Има и такива хора. Бива да се чуват. Хигиенично е. Първородното име на новия български капитализъм беше „демокрация” заради легитимиране на реституцията и приватизацията.

Явно още има нещичко за приватизиране, щом режат езика на алтернативна журналистика с мотива „липса на плурализъм”. При условие, че общобългарската медийност не допуска нещо различно от прокапитализъм... Българската буржоазия винаги е обичала да реже клона, на който клечи. Само българската ли?