Еротичен ли е романът „Емаус” на Алесандро Барико?

Младост между вярата и греха

Четири момчета на осемнайсет години стоят на един мост в дъжда, взирайки се в бързо течащата река. Те не говорят. Те всички са потънали в мисли за красивата и загадъчна Андре. Само няколко месеца преди това тя събира на купчина дрехите си и скача в черната вода долу. Оттогава момчетата са обсебени от момичето, което се опитва да се самоубие. Момичето, което води мъжете един след друг в тоалетната на местното кино. Момичето, което принуждава четиримата приятели, благочестиви католици, да подложат на съмнение всичко, което знаят за предаността, желанието и греха.

„Новият роман на Алесандро Барико разказва за религията и греха, за свещеното и богохулното, но може би преди всичко за живота, за сложните и болезнени начини, по които можем да го живеем, за цената, която плащаме, за загубите и печалбите, които нямат край. Това е една вечна история - не нова, но винаги съдържаща оригинални елементи, които могат да я направят автентична, възможна, подлежаща на проверка, ако знаем от какъв ъгъл да я погледнем“, пише в. Ил Матино за романа „Емаус”.

Алесандро Барико е популярен италиански писател и режисьор. Учил е философия и пиано, публикува есета с музикална критика за вестниците La Repubblica и La Stampa. Води ток-шоу предавания по италианската телевизия Rai Tre. През 1993 година Барико става съосновател на школата за творческо писане „Холдън“ в Торино, кръстена на едноименния герой на Селинджър. Там води разнообразни курсове по техники на писането: писане на сценарии, публицистика, кратка проза, романи игри. Книгите му оглавяват италианските и френските класации за бестселъри и са преведени на много езици. У нас той е познат с романите си „Океан море”, „City”, „Коприна”, „Без кръв”, „Тази история” издания на ИК Унискорп. Следва откъс в превод на Иво Йонков.

Тъй че отново се загледах в Андре – легнала по гръб, притегляше Лука и го насочваше между разтворените си крака. Толкова дълго сме се приучвали да правим секс, без да чукаме, че за нас наистина възбуждащите неща са други, не точно това някой да бъде вътре в някоя – това са животински движения. Но да гледаш в очите някого, докато прави любов, никога не съм си го представял – стори ми се най-голямата от възможните близости, почти окончателно притежание. Тогава изпитах усещането, че наистина отнасям нанякъде тайната. Бях прикован в очите на Андре, които ме гледаха, люшкани от тласъците на Лука. Знаех какво липсва, затова се наведох да я целуна по устата, не съм го правил никога, винаги ми се е искало – тя извърна лицето си, предложи ми бузата си, сложи ръка на рамото ми, за да ме отдалечи мъничко. Продължих да я целувам, търсех устните – тя се подсмиваше и все така ме отбягваше. Сигурно усети, че никога нямаше да престана, тогава се изплъзна от Лука като на игра, наведе се над мен и стисна члена ми с устни, устата и далече от моята, както тя искаше.