Юлия Спиридонова: Само любовта може да ни спаси от зависимости

Писателката вярва, че романът „Кронос“ ще помогне на много млади хора да направят правилния избор

След като през 2015 г. Юлия Спиридонова написа две книги за деца – „Бъди ми приятел” и „Каква магия крие се в снега” (ИК „Кръгозор”), отново се връща към тийнейджърската си поредица. След „Тина и половина”, „Графиня Батори” и „Макс” (ИК „Кръгозор”) тя продължавате с романа „Кронос”, който излиза на 24 март. Ето какво сподели тя за новата си книга:

- Значи не сте се отказали да пишете за тийнейджъри?

- За нищо на света! Много обичам да пиша за читателите в тази възраст и не смятам да се отказвам. Също така не ми харесва мисълта, че трябва да се ограничавам – да бъда само детски автор или само писател на романи за тийнове.

- Кога и как се роди идеята за образа на Кронос?

- За първи път Кронос се появи в „Макс. Всичко на макс“. Така се получи, че когато излезе „Тина и половина“, читателите поискаха да напиша роман и за нейната приятелка – Графиня Батори. А след като излезе книгата „Графиня Батори“, момчетата поискаха и момчешка гледна точка – така се появи „Макс“. Тоест, това са книги, писани по поръчка на читателите. След  като вече имаше три книги, аз реших, че с това поредицата приключва. Но не познах. Отново имаше много силен читателски натиск – хората искаха четвърта книга и това е. Получих и куп предложения за главен герой (тоест поръчки), но нито един глас за Кронос.

- Защо избрахте темата за наркотиците?

И докато се чудех защо никой не харесва Кронос… Добре, де, не се чудех – ясно е защо никой не го иска, тоя нещастник. Та по това време случайно попаднах на ревю на една преводна книга – за едно момче, което било адски смотано и решило да стане яко, като взема наркотици. Да, ама накрая се оказва, че всъщност то си мислело, че взема дрога, а били някакви измислени хапчета, нещо безобидно. „Аха! – помислих си. Авторът се е шубелисал!“ Съжалявам, но точно това си помислих. Честно, не уважавам такава позиция – уж си тръгнал да пишеш за наркотиците, а накрая замазваш нещата.

В това време Кронос вече се беше настанил до мен и започна да разказва историята си. Сега ще разкрия една тайна – завърша ли една книга, се разделям с героя си и той тръгва сам по света. Най-трудно ми беше да се разделя с Кронос. Вероятно той е моят любимец. Но моля, не го казвайте на останалите ми герои – на гугулетата и Джиго, на Кръстьо частния детектив, на Иво и Кодо от „Страната на сънищата“ и в никакъв случай на Тина, Графинята и Макс!

- Имате ли личен контакт с хора, употребяващи/употребявали наркотици във Вашето обкръжение от ученическите години?

- Да, имах приятели, които се друсаха – в началото на 90-те. Тогава за първи път ми хрумна идеята, че мога да напиша книга за това. Обаче бързо прогоних тази мисъл, не вярвах, че някога ще се престраша да пиша. А още по-малко, че един ден ще стана писател.

- Кой или какво може да спаси човек от зависимости?

- Само любовта може да ни спаси. „Имаш ли любов, имаш всичко“ – така завършва и моята приказката за най-малките „Каква магия крие се в снега“. Любовта, приятелството, вярата – заради тях си струва да живееш. Семейството, добрите примери, хората с големи сърца, тези, които не се страхуват да бъдат себе си и го отстояват с действия, пречистващата сила на природата. В крайна сметка, това осъзнава и самият Кронос. Той винаги е мислил, че е недостоен за обич. Винаги му е било адски трудно да се довери. Този път обаче Кронос е влюбен и това променя живота му. След многобройните опити да откаже дрогата и също толкова многобройни провали, Кронос си връща вярата. Вече не е сам, вече има приятели (дори ако не броим Галоа, въображаемото другарче). Има майка. Има брат. А двама братя – това са цели двама титани!

- Говори ли се според Вас достатъчно за вредата от наркотиците в училище?

- Говори се, но въпросът е не колко се говори, а как. Сигурна съм, че романът „Кронос“ ще помогне на много млади хора да направят правилния избор. И знаете ли защо съм толкова убедена? Защото аз също вярвам в Кронос!

Юлия Спиридонова и „Кронос” – искрено и лично за наркотиците

Една от най-популярните български детско-юношески писателки – Юлия Спиридонова, предизвиква тийнейджърите да говорят открито, искрено и съпричастно за наркотиците, дори проблемът да не ги засяга лично.

След като героите й от романите „Тина и половина”, „Графиня Батори” и „Макс” се превърнаха в любимци на тийнейджърите, авторката ги запознава с „Кронос. Тоя нещастник!”.

Той е математически гений, истински титан на логиката и... наркоман. Крие две тайни – едната е, че е влюбен в Тина, а другата - че се опитва се да откажа дрогата. Само че има малък проблем – дрогата не иска да се откаже от него...

Юлия Спиридонова се залавя с нелеката задача да пише за изключително сериозен и наболял проблем – употребата на наркотици от тийнейджърите: защо посягат към дрогата, как им влияе на тях самите и на отношенията им с хората, има ли начин да се откъснат от зависимостта си. Юлия Спиридонова отправя своето послание към младите читатели в характерния за нея стил – без да бъде нравоучителна и дидактична, а с много чувство за хумор и на достъпен за тях език. Именно този подход в романите й я превърна в един от най-харесваните и четени детско-юношески писатели.

Романът не е наръчник, а искрена история, в която всеки тийнейджър може да открие в някой от героите себе си, свой приятел или съученик.

Докато пише за „нещастника” Кронос, авторката разговаря с десетки ученици, с много родители и учители. Повечето от тях вече са загубили близък – приятел, дете, ученик. Разговаря с хора, които тепърва започват да „опитват“ различни наркотици. Разговаря със зависими тийнейджъри. Много от образите и ситуациите в книгата са вдъхновени от действителността. Например самият Кронос прилича на един истински Кронос, който някога й е бил приятел.

„Кронос” – роман не само за тийнейджъри, а и за родители и учители

За да бъде максимално достоверна историята, след като завършва романа, Юлия се консултира със специалист - д-р Владимир Николов, дм, началник клинична база в Държавна психиатрична болница за лечение на алкохолизъм и наркомании – Суходол. Според него книгата ще бъде много полезна за различни групи читатели. „Първо за родителите на юношите, които започват да експериментират с психоактивни вещества. Мотивите им могат да бъдат най-разнородни, но резултатът в повечето случаи е един и същ - жестока драма, а често и трагедия. Ще посоча някои от най-често срещаните: развод на родителите, постоянни недоразумения в семейството, незаинтересованост на родителите от проблемите на децата, прекомерна или така наречената задушаваща любов на родителите към децата, прекалено високи амбиции на родителите, неотговарящи на възможностите и желанията на детето, попадане в група, употребяваща психоактивни вещества, интимен партньор с такъв проблем, опит да се избяга от действителността, любопитство, загуба на близък човек, принизяване на моралните ценности на обществото и др. Затова е много важно родителите при най-малкото съмнение, че децата им употребяват психоактивни вещества, да се обърнат към специалисти, съветва д-р Николов.

Произведението ще бъде от голяма полза за учителите от средните училища, които са в пряк досег с подрастващите и ги наблюдават в естествената им среда. Имат поглед върху поведението им в час, успеваемост, заинтересованост или дезинтересираност към учебния процес, участие в извънкласни форми на обучение и свободноизбираеми предмети. По този начин могат да идентифицират рисковите деца във всеки един клас и да ги насочат за разговор с училищния психолог, а някои по-опитни учители, които имат вкус да бъдат ментори, могат да поговорят индивидуално с тези деца”.

Според д-р Николов друга много важна група, за която това произведение би било интересно, са съучениците на започващите да експериментират с различни наркотични вещества, както и приятелите им, които биха могли да ги подтикнат и мотивират да потърсят професионална помощ и да бъдат подкрепящ фактор по време на лечението.

„И накрая, но не и на последно място, допълва той, този автентичен разказ може да бъде от полза и на тези, които тръгват по пътя на употреба на психоактивни субстанции, като им дава възможност да си дадат сметка накъде са тръгнали, докъде могат да стигнат, в какво могат да се превърнат, както и изход от този път на обречените”.