Писателката вярва, че романът „Кронос“ ще помогне на много млади хора да направят правилния избор
След като през 2015 г. Юлия Спиридонова написа две книги за деца – „Бъди ми приятел” и „Каква магия крие се в снега” (ИК „Кръгозор”), отново се връща към тийнейджърската си поредица. След „Тина и половина”, „Графиня Батори” и „Макс” (ИК „Кръгозор”) тя продължавате с романа „Кронос”, който излиза на 24 март. Ето какво сподели тя за новата си книга:
- Значи не сте се отказали да пишете за тийнейджъри?
- За нищо на света! Много обичам да пиша за читателите в тази възраст и не смятам да се отказвам. Също така не ми харесва мисълта, че трябва да се ограничавам – да бъда само детски автор или само писател на романи за тийнове.
- Кога и как се роди идеята за образа на Кронос?
- За първи път Кронос се появи в „Макс. Всичко на макс“. Така се получи, че когато излезе „Тина и половина“, читателите поискаха да напиша роман и за нейната приятелка – Графиня Батори. А след като излезе книгата „Графиня Батори“, момчетата поискаха и момчешка гледна точка – така се появи „Макс“. Тоест, това са книги, писани по поръчка на читателите. След като вече имаше три книги, аз реших, че с това поредицата приключва. Но не познах. Отново имаше много силен читателски натиск – хората искаха четвърта книга и това е. Получих и куп предложения за главен герой (тоест поръчки), но нито един глас за Кронос.
- Защо избрахте темата за наркотиците?
И докато се чудех защо никой не харесва Кронос… Добре, де, не се чудех – ясно е защо никой не го иска, тоя нещастник. Та по това време случайно попаднах на ревю на една преводна книга – за едно момче, което било адски смотано и решило да стане яко, като взема наркотици. Да, ама накрая се оказва, че всъщност то си мислело, че взема дрога, а били някакви измислени хапчета, нещо безобидно. „Аха! – помислих си. Авторът се е шубелисал!“ Съжалявам, но точно това си помислих. Честно, не уважавам такава позиция – уж си тръгнал да пишеш за наркотиците, а накрая замазваш нещата.
В това време Кронос вече се беше настанил до мен и започна да разказва историята си. Сега ще разкрия една тайна – завърша ли една книга, се разделям с героя си и той тръгва сам по света. Най-трудно ми беше да се разделя с Кронос. Вероятно той е моят любимец. Но моля, не го казвайте на останалите ми герои – на гугулетата и Джиго, на Кръстьо частния детектив, на Иво и Кодо от „Страната на сънищата“ и в никакъв случай на Тина, Графинята и Макс!
- Имате ли личен контакт с хора, употребяващи/употребявали наркотици във Вашето обкръжение от ученическите години?
- Да, имах приятели, които се друсаха – в началото на 90-те. Тогава за първи път ми хрумна идеята, че мога да напиша книга за това. Обаче бързо прогоних тази мисъл, не вярвах, че някога ще се престраша да пиша. А още по-малко, че един ден ще стана писател.
- Кой или какво може да спаси човек от зависимости?
- Само любовта може да ни спаси. „Имаш ли любов, имаш всичко“ – така завършва и моята приказката за най-малките „Каква магия крие се в снега“. Любовта, приятелството, вярата – заради тях си струва да живееш. Семейството, добрите примери, хората с големи сърца, тези, които не се страхуват да бъдат себе си и го отстояват с действия, пречистващата сила на природата. В крайна сметка, това осъзнава и самият Кронос. Той винаги е мислил, че е недостоен за обич. Винаги му е било адски трудно да се довери. Този път обаче Кронос е влюбен и това променя живота му. След многобройните опити да откаже дрогата и също толкова многобройни провали, Кронос си връща вярата. Вече не е сам, вече има приятели (дори ако не броим Галоа, въображаемото другарче). Има майка. Има брат. А двама братя – това са цели двама титани!
- Говори ли се според Вас достатъчно за вредата от наркотиците в училище?
- Говори се, но въпросът е не колко се говори, а как. Сигурна съм, че романът „Кронос“ ще помогне на много млади хора да направят правилния избор. И знаете ли защо съм толкова убедена? Защото аз също вярвам в Кронос!
Юлия Спиридонова и „Кронос” – искрено и лично за наркотиците
Една от най-популярните български детско-юношески писателки – Юлия Спиридонова, предизвиква тийнейджърите да говорят открито, искрено и съпричастно за наркотиците, дори проблемът да не ги засяга лично.
След като героите й от романите „Тина и половина”, „Графиня Батори” и „Макс” се превърнаха в любимци на тийнейджърите, авторката ги запознава с „Кронос. Тоя нещастник!”.
Той е математически гений, истински титан на логиката и... наркоман. Крие две тайни – едната е, че е влюбен в Тина, а другата - че се опитва се да откажа дрогата. Само че има малък проблем – дрогата не иска да се откаже от него...
Юлия Спиридонова се залавя с нелеката задача да пише за изключително сериозен и наболял проблем – употребата на наркотици от тийнейджърите: защо посягат към дрогата, как им влияе на тях самите и на отношенията им с хората, има ли начин да се откъснат от зависимостта си. Юлия Спиридонова отправя своето послание към младите читатели в характерния за нея стил – без да бъде нравоучителна и дидактична, а с много чувство за хумор и на достъпен за тях език. Именно този подход в романите й я превърна в един от най-харесваните и четени детско-юношески писатели.
Романът не е наръчник, а искрена история, в която всеки тийнейджър може да открие в някой от героите себе си, свой приятел или съученик.
Докато пише за „нещастника” Кронос, авторката разговаря с десетки ученици, с много родители и учители. Повечето от тях вече са загубили близък – приятел, дете, ученик. Разговаря с хора, които тепърва започват да „опитват“ различни наркотици. Разговаря със зависими тийнейджъри. Много от образите и ситуациите в книгата са вдъхновени от действителността. Например самият Кронос прилича на един истински Кронос, който някога й е бил приятел.
„Кронос” – роман не само за тийнейджъри, а и за родители и учители
За да бъде максимално достоверна историята, след като завършва романа, Юлия се консултира със специалист - д-р Владимир Николов, дм, началник клинична база в Държавна психиатрична болница за лечение на алкохолизъм и наркомании – Суходол. Според него книгата ще бъде много полезна за различни групи читатели. „Първо за родителите на юношите, които започват да експериментират с психоактивни вещества. Мотивите им могат да бъдат най-разнородни, но резултатът в повечето случаи е един и същ - жестока драма, а често и трагедия. Ще посоча някои от най-често срещаните: развод на родителите, постоянни недоразумения в семейството, незаинтересованост на родителите от проблемите на децата, прекомерна или така наречената задушаваща любов на родителите към децата, прекалено високи амбиции на родителите, неотговарящи на възможностите и желанията на детето, попадане в група, употребяваща психоактивни вещества, интимен партньор с такъв проблем, опит да се избяга от действителността, любопитство, загуба на близък човек, принизяване на моралните ценности на обществото и др. Затова е много важно родителите при най-малкото съмнение, че децата им употребяват психоактивни вещества, да се обърнат към специалисти, съветва д-р Николов.
Произведението ще бъде от голяма полза за учителите от средните училища, които са в пряк досег с подрастващите и ги наблюдават в естествената им среда. Имат поглед върху поведението им в час, успеваемост, заинтересованост или дезинтересираност към учебния процес, участие в извънкласни форми на обучение и свободноизбираеми предмети. По този начин могат да идентифицират рисковите деца във всеки един клас и да ги насочат за разговор с училищния психолог, а някои по-опитни учители, които имат вкус да бъдат ментори, могат да поговорят индивидуално с тези деца”.
Според д-р Николов друга много важна група, за която това произведение би било интересно, са съучениците на започващите да експериментират с различни наркотични вещества, както и приятелите им, които биха могли да ги подтикнат и мотивират да потърсят професионална помощ и да бъдат подкрепящ фактор по време на лечението.
„И накрая, но не и на последно място, допълва той, този автентичен разказ може да бъде от полза и на тези, които тръгват по пътя на употреба на психоактивни субстанции, като им дава възможност да си дадат сметка накъде са тръгнали, докъде могат да стигнат, в какво могат да се превърнат, както и изход от този път на обречените”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар