page contents Книжен ъгъл: „Тесният път към далечния север” или за какво дават „Ман Букър”
Предоставено от Blogger.

„Тесният път към далечния север” или за какво дават „Ман Букър”

29.3.16

Петко Тодоров

Ричард Фланаган вдигна стойността на наградата

„Чакаше смъртта така, както пътник чака автобуса”, героят предлага на стареца помощ, той „не прояви никакъв интерес” към нея, след 2 месеца минава пак оттам, среща оръфан скелет. В джунглата, Тайланд, Втората световна война.

Героят е военен лекар австралиец, японски пленник, с още хиляди като него прокарва трасе на жп-линия. В романа „Тесният път към далечния север” на Ричард Фланаган (изд. „Колибри”, превод Владимир Молев). Наградата за писан на английски роман „Ман Букър” за 2014, Фланаган е австралиец.

Това е участта на баща му, неговите спомени движат перото на Фланаган. И героят му ще оживее по чудо, ще стане прочут хирург. Военните страници са най-впечатляващите. Не само заради несмилаемия натурализъм – той щеше да е самоцел, ако не беше човешкото присъствие в този ад.

Изживяването на ада. От всеки различно, а адът е общ. Дори и за японския офицер, който харесва жертвите си по вратовете. И като си хареса врат, вади сабята, рецитира хайку и го срязва с един замах. Обича да рецитира Башо, чиято строфа е заглавието на романа. Австралийци ръсят костите си из Африка и Азия заради британската корона.

Роман за любов и война, или обратно. Героят се залюбва със стринка си, с 3 години по-млада от него и с 27 – от чичо му. Но заминава на фронта. Ако беше само любовната линия, щеше да е добър любовен роман, сега е повече от добър.

Сюжетите са изчерпани от Омир, начините на разказване ги правят неизчерпаеми. Няма обяснение чудото колко литература се спотайва, докато някой успее да отключи нещо от нея. Някой като Фланаган. В романа му има като че ли всичко, което може да побере роман и оразмерено респектиращо точно.

„Щастливият човек няма минало, нещастният няма нищо друго”, не му е първото изречение, той не е наивен, че да намига на Толстой. Но е в началото - подхвърлено с артистична небрежност ключе към читателя. И обобщението, пак в началото: „Животът е само метафора и истината е някъде другаде”. За да продължи с разказа, който не понася обобщения.