page contents Книжен ъгъл: Майчинството – мисията е възможна!
Предоставено от Blogger.

Майчинството – мисията е възможна!

8.3.16

За забавния подход към сериозното родителство и изпитанията пред всяка бъдеща и настояща майка говорят Жюстин Томс и Богдана Трифонова в книгата си „Мисия Мама”

След успеха на „Мисия Татко” ИК „Сиела” представя майчинството през погледа на две от най-популярните и обществено ангажирани жени в страната – специалистката по онлайн маркетинг Жюстин и радиоводещата Боги.

„Мисия Мама” разказва за нещата, които изглеждат невъзможни, леко, забавно и искрено. Авторките споделят подробности от личния си опит от самото раждане до отговарянето на трудни въпроси от поотрасналите деца.  Това е книга, която си служи с личните преживявания като най-доброто доказателство, че майчинството е мисия, на която жените се отдават с желание и любопитство и в която преборват страховете си ежедневно.

Боги и Жюстин предлагат много примери как животът ги е научил да гледат със спокойствие и мъдрост на промените, които настъпват у децата и у самите тях.  В „Мисия Мама” намира специално място и глава, посветена на развлечението на татковците, както и такава, която обхваща интервюта с популярни българки (Маги Малеева, Стефания Колева, Меги и Нели от предаването „Търси се”, Мария Касимова – Моасе и др.) и техните родителски преживявания.

Корицата и чудесните илюстрации в книгата са дело на художника Дамян Дамянов, който превърна мисията на авторите в още по-забавно преживяване.

Богдана Трифонова е актриса по образование и радиоводеща по призвание. От 2001 г. насам гласът ѝ се чува от ефира на БГ Радио и шоуто „Стартер”. Майка е на дъщеря и син.

Жюстин Томс е специалист в областта на онлайн медиите и маркетинга и е преподавател в НБУ. Има издадени книги на теми от стартирането на успешен бизнес до интернет рекламата и уеб дизайна. Майка е на три деца – две момчета и едно момиче.

Заедно. Родителството е една дълга заедност. Да знаеш, че другият е там и върши своето. Че можеш да разчиташ на него. Да може той да разчита на теб. Да градите и творите заедно. И да ви е добре заедно. (Жюстин)

Трябва да бъдем доволни и от това, което сме самите ние, и да се грижим за себе си, защото децата ни са част от нас, но не цялата. И за да може те да растат щастливи, ние също не трябва да забравяме да бъдем такива.  (Боги)

Трябва ли да бъдем супергерои

Богдана

Наблюдавам сина си с маска на Спайдърмен, размахва ръце и пуска невидими за просто око, моето, паяжини на всички посоки. Мисля си, дали след като той е съвсем истински супергерой, аз също притежавам свръхсили на майка свръхгероиня, защото все пак трябва да е наследил това от никого. Или баща му да Супер Спайдърмен, пък аз да не съм разбрала - тайно излиза нощем, лази по стената на блока и да спасява ужасени лелки от бездомните кучета в квартала. Питах се просто. Това се случваше до преди няколко години, когато Андро все още беше в спайдърменския си период, а той е точно след динозавърския и малко преди стихията на костенурките нинджа. Така. Само за уточнение.
Четири-пет години по-късно една вечер ме попита дали бих искала да имам свъхспособности и какви по-точно? Хубаво е, че той ми задава най-важните си въпроси или докато говоря по телефона, или докато работя нещо на компютъра и аз, за да дам отговор, но и да продължа спокойно работа, казах: „Искам да съм невидима!“ Три секунди по-късно, след като осъзнах какво съм изрекла се замислих и извиках Андро, за да му обясня, че всъщност аз не искам да имам суперсили и не искам да бъда супергерой. Остана много изненадан, че майка му с такава лекота се отказва от нещо велико. И така се наложи да проведем разговор, в който аз започнах сама на себе си да изяснявам ЗАЩО Е НЕНУЖНО да бъдем СУПЕРГЕРОИ.  Оказа се, че най-важната причина за мен е, че няма да ми е интересно да мога всичко. Не искам. Скучно ми е да ми е лесно и безгрешно. Искам да допускам грешки и да ги поправям. Къде остават онези моменти, в които се опитвам да постигна нещо и надмогвам себе си? Как иначе ще бъда щастлива, че съм успяла да направя нещо, което е от „супергеройска“ категория? И кога иначе ще се почерпя с любимия си шоколад, ей така защото ми се е получило без суперсила?
След това се сетих за любим приятел, който твърди, че никога не бива да признаваш проблемите си пред децата, защото в техните очи трябва да бъдеш супергерой, и още повече поисках да не съм. Осъзнах, че това би била най-геройската грешка – да се показваш като безстрашен, безгрешен супергерой. Това значи първо да лъжеш децата си, че всичко е възможно и че можеш всичко, че пред нищо не се огъваш и нищо не те разстройва. Долна лъжа!  Когато един ден на тях им се случи провал, защото той се случва на всеки, все в нещо, все някога, те няма да знаят как да се оправят.
Те трябва да знаят, че човек греши, човек страда, човек го боли, човек се проваля и това е край, а начало на битка, която вероятно ще бъде успешна и трябва да бъде проведена. А може и да не е успешна и това също не е край. Просто има неща, които не са наша стихия и наша супер сила. Нормално е да има провали и да, това се случва и на мама. Затова понякога мога да плача, затова понякога като на приятел мога да кажа: „Имам големи грижи и разчитам сам да се оправиш! Така ще помогнеш и на мен!“ или „Ще се оправя, но в момента съм разстроена! Не се тревожи! На всеки се случва!“ Далеч съм от мисълта, че трябва да се превръщаш с хленчещо мекотело пред очите на детето, но също толкова грешно е и да се правиш на недосегаем. Детето трябва да знае, че трудности има и те се появяват, за да ги преодоляваш и да продължаваш. Това е. Трябва да се научат, че всичко минава, че всичко което ни се случва със знак  „минус“ е нормално и че само истински силните могат да признаят, че имат слабости.
Така мисля аз! Всъщност сигурна съм. Знам го от Батман!