„Истината боли” според Сашо Диков

Популярният с пиперливия си език и безкомпромисни въпроси журналист проговори и в книга

В „Истината боли. Безмилостно за медиите, политиката, спорта и жените”, Диков разкрива подробности от личния си живот и говори открито за политическите игри и задкулисието в България.

Журналистът не премълчава сблъсъците си – във и извън ефир – с влиятелни и обществени фигури като Иван Костов, Цветан Цветанов, Божидар Лукарски, Кеворк Кеворкян, Люба Кулезич и др.

Освен за интервютата и срещите си с известни личности от политическия, спортния и медийния елит на България, в „Истината боли. Безмилостно за медиите, политиката, спорта и жените” Диков споделя как си е навлякъл гнева на самия шеф на ВИС 2 Георги Илиев и разказва без свян подробности за лобитата в БНТ по време на ерата на Иван Славков, за разговорите си зад камера и конфликтите си с добре познати лица от екрана като Азис, Хачо Бояджиев, дори и Симеон Сакскобургготски.

Наред с взривоопасни теми като политиката и организираната престъпност и цензурата в медиите, Сашо Диков разкрива и ред подробности от личния си живот – за пробива си в спорта, за учителя си в телевизионния занаят (Кеворк Кеворкян), как го е променила срещата с актрисата (и майка на дъщеря му) Аня Пенчева и др.

В книгата са включени части от интервюта на Диков с Бойко Борисов, Сотир Цацаров, Росен Плевнелиев, Траян Бъсеску, Стефан Данаилов, Горан Брегович,  Алексей Петров, Христо Стоичков и др., както и ексклузивни разговори със Слави Трифонов (от 14 февруари 2016 г.), и с Цветан Василев (от 21 февруари 2016 г.). Не са спестени коментарите на Диков по теми от сериозен политически и обществен характер, като кризата с КТБ, черното тото и допинга в спорта, критиката към съдебната реформа. Следва откъс от книгата.

„Дикoff“, 31 май 2015 година, откъс от интервю с бившия румънски президент Траян Бъсеску

– Да разбирам ли, че вие, като застъпихте президент през 2004 година... Предполагам, че службите и тогава са имали огромна информация за корупция в Румъния, само че тази информация не е стигала по-нататък, до съда?

– Информация имаше, но никой не правеше нищо. Това беше проблемът. Информационните служби непрекъснато подаваха сигнали за корупционни действия, но никой не правеше нищо – нито прокурорите, нито правителството, нито президентът, никой.

– Обяснението ви? Защо нищо не правеха?

– Трудно е да се каже защо не правеха нищо. Но мога да ви кажа защо започнаха да работят. В момента, в който имаха сигурността, че президентът ги защитава от влиянието на политиците, независимо дали са офицери от специалните служби, полицейски офицери, прокурори или съдии, в момента, в който имаха сигурността, че политикът вече не може да му се меси, да му променя съдбата, да го изгони, да му смени длъжността, тогава набраха смелост и започнаха да работят. И сега работят много добре.

– Стигнахме и до миналата година – на 25 юни парламентът излезе с декларация, 388 депутати поискаха вашата оставка заради скандала с вашия брат...

– Истината е много проста – брат ми е заподозрян в корупционни действия и е изправен пред съда. Той е възрастен човек, на 60 години е и отговаря за своите действия. Нищо повече. Това бе още един опит да бъда отстранен аз. Но ето – сега например прокуратурата разследва семейството на премиера, но никой не го отстранява. Дори не е нормално да го отстранят...

– Дойдоха обвиненията и срещу вашата дъщеря, и срещу вашия зет.

– Всички сме виновни в нашето семейство! Виновни сме, че съществуваме. Уверявам ви, че нито дъщеря ми, нито зет ми са се занимавали или се занимават с незаконни действия.

– Тези обвинения бяха повдигнати от прокуратурата, която беше оглавявана от Лаура Кьовеши, вие само преди няколко месеца... С вашия подпис тя стана шеф на тая комисия?

– Да, но това не означава, че ако назначиш човек на висок пост, той трябва да изрази своята признателност, като прикрива или спира прокурорски разследвания. Точно това е начинът, по който човекът, когото повиших, може да покаже уважението си към мен – като не се бои да прилага закона, независимо спрямо кого.

 „Дикoff“, 24 май, 2015 г., откъс от интервю с ексминистъра на правосъдието в Румъния Моника Маковей

– Как ви позволиха да направите тази независима агенция (Националната дирекция за борба с корупцията)?

– В началото всичко трябваше да се прави бързо, но да ви кажа, не беше лесно. (Проектозаконът) мина в правителството, но в парламента нямаше одобрение. Президентът трябваше да го изпрати обратно и аз да преговарям с депутатите, включително с някои, които днес са в затвора. Например си спомням как господин Войкулеску ме беше притиснал в ъгъла на стаята, за да обещая, че ще променя закона, иначе нямало да гласува. Не обещах, че ще го променя. Гласуваха го. Да ви кажа, през 2005-а мисля, че бяхме само трима човека, които вярвахме в успеха на тази институция. Промяната се прави и само с един човек. В парламента исках точно това и не се предадох, докато законът не мина.

– Откъде дойде най-голямата съпротива и кога политиците осъзнаха, че са си вкарали автогол?

– Първият случай беше този на вицепремиера Копус в правителството, в което аз бях министър. Тогавашният премиер Таричану ми каза – Моника, мислех, че ще погнем опозицията, че ще завеждаме дела срещу опозицията? А аз му казах – не, няма да разследваме опозицията, първо ще завеждаме дела въз основа на доказателства и ще ги завеждаме срещу всеки, без значение дали е в опозиция, или на власт. Вицепремиерът ме гледаше и ми викаше – никога повече няма да говоря с теб! Казах му – добре. Тогава видях шок по лицата на хората от правителството. Погледи, които питаха: Имаме правосъден министър и сме разследвани?!